Само споменаването на името накара Джери да потръпне, а главата му запулсира като африкански тамтам.
— Но след като станал свидетел на тази среща — продължи вуйчо му Криспин, — бойният му дух за съжаление съвсем го напуснал. Току-що ми каза, че не иска да има никакво взимане-даване с жена с такива директни методи на действие и толкова точна ръка.
— Значи дезертира?
— Да.
— И ти искаш аз да поема щафетата оттам, откъдето той я е захвърлил?
— Изразяваш се поетично, но точно.
Според Джери, преди сключването на каквото и да е партньорство, трябваше ясно да се уточнят условията и задълженията. Това, което беше готов да направи за вуйчо си Бил, въпреки че един успех би означавал много и за самия него, имаше своите граници. И никой не би могъл да го нарече неблагоразумен. Ако директните методи на действие на Барни бяха впечатлили толкова много Чипъндейл — един обикновен и донякъде случаен свидетел, не е учудващо, че действителният обект на нейното засилено внимание изпитва известни колебания дали втори път да я доближи на по-малко от ръка разстояние.
— Нали не очакваш да направя още един опит с претърсване на апартамента й? — попита Джери. — Защото, ако е така…
— Не, не — прекъсна го Криспин, въпреки че се надяваше силно точно на това. — Парен каша духа и подскача до тавана.
— И който го е гонила мечка, не ходи в гората.
— Да, да, да — прекъсна го Криспин. — Но може би ако някой следобед я изведа на дълга разходка из околностите?
— Дори и тогава не.
— Или до Солзбъри, за да разгледа катедралата?
— Колата ще се развали още преди да е излязла на пъти и тя ще се върне, въоръжена с най-тежката статуетки.
— На всичкото отгоре тя вече разгледа катедралата Не, трябва да измислим нещо друго. Нека помислим.
И те се замислиха.
— Имаш ли някаква идея? — попита Криспин след известно време.
— Една.
— И аз също.
— Същата?
— Не знам. С удоволствие ще чуя твоята.
— То е просто едно предположение — започна несигурно Джери.
— Добре. Продължавай.
— Ами спомних си един детективски роман, който четох като дете. Там имаше един клептоман, който постоянно крадеше неща от хората и един ден свил цяла пачка от палтото на някой си Гибс. Палтото си висяло в коридора, Гибс бил забравил да извади парите и така нашият човек се позамогнал.
— Интересно, но как ще ни послужи на нас?
— Идвам до това. Детективът посетил този човек и казал: „Бихте ли ми предали парите, които взехте от джоба на палтото на господин Гибс вечерта на двайсет и трети януари?“, а другият казал: „Той си ги иска обратно, така ли?“ и ги предал.
Последва продължителна тишина. Наблюдавайки как Криспин гладеше мустаците си, Джери имаше неприятното усещане, че вуйчо му не е чак толкова интелигентен, колкото би му се искало. Беше чел тази книга доста отдавна и му се струваше, че нещо е пропуснал.
— Хм — изхъмка Криспин.
— Не мислиш ли, че ще свърши работа, а?
— Едва ли. Клептоманът, изглежда, е бил изключително отстъпчив човек. Много се съмнявам, че госпожа Клейборн ще прояви такава готовност да се раздели с миниатюрата.
— Може би си прав. Да, предполагам, че по-скоро ще ти се нахвърли с първата й попаднала подобна статуетка.
— На мен?
— Предположих, че ти като възрастен човек, което носи някак си повече тежест, ще се нагърбиш с преговорите.
— Грешиш — бързо го отряза Криспин. Последва тишина, след което Джери отново подхвана разговора.
— Каза, че и ти имаш идея.
— А, да. Колкото и да е странно, тя също е взаимствана от детективски роман. Запознат си с приключенията на Шерлок Холмс, нали?
— Зная ги наизуст — потвърди Джери, — но кое от тях би ни свършило работа? Да не би „Приключението с петте портокалови семки“? Да не си решил да сплашиш госпожа Клейборн, като й изпратиш пет портокалови семки с бележка да остави миниатюрата върху слънчевия часовник?
— Това не ми е идвало наум.
— А може и да мине. Разбира се, всичко зависи от това дали е алергична към портокалови семки. Много хора не са.
— Моят план не е толкова построен върху разказ, колкото върху нещо, което Холмс казва в един от случаите. Ако си спомняш, той твърди, че когато в една къща стане пожар, инстинктът кара хората да спасяват първо най-скъпите им неща; в случая с госпожа Клейборн, мисля, че можем да предположим, че ще бъде миниатюрата. Изглежда такава е човешката психика.
Джери, понеже нямаше мустаци, поглади замислено брадичката си.
— Чакай да се изясним. Нещо не ми е съвсем ясно. Да не би да предлагаш да запалим Мелингъм Хол?
Криспин не можа да сдържи скръбна въздишка. Картината на един застрахован горящ Мелингъм Хол беше наистина привлекателна.