— Няма да е необходимо. Просто ще задействаш пожарната аларма.
— Аз ли?
— Това е работа за млад човек.
— Но аз не знам къде е тази аларма.
— Ще ти я покажа.
— И само натискам един бутон, така ли?
— Не, дърпаш едно въже. То е вързано за една камбана.
— И госпожа Клейборн ще изскочи?
— Мисля, че можем да разчитаме на това.
— С миниатюрата в ръце.
— Предполагам.
— И как ще разберем? Ще я претърсим ли?
— Моля?
— Трябва ли да я опипам отгоре до долу, както във филмите? Тя ще ме удари отново, а аз изпитвам ужас от тази мисъл.
— Не съм мислил за това.
— И ако нещото е у нея, какво трябва да направя? Аз я удрям, грабвам го и хуквам?
— И за това не съм мислил. Не, трябва да призная, че и моето предложение не се оказа много плодотворно. Издиша в детайлите.
— Да, не бих го наредил сред най-резултатните.
— Също като твоето — каза Криспин наежено.
— Горе-долу — трябваше да се съгласи Джери. — Да имаш нещо по-добро?
— Страхувам се, че не.
— Нито пък аз. Истината е, че не можеш да накараш мозъкът ти да заработи както трябва в задушна библиотека, пълна с толкова избрани проповеди. Аз мога да мисля само когато ходя. Затова смятам да се поразходя четири-пет мили и се надявам, като се върна, да мога да ти предложа нещо по-интересно.
Когато Джери се върна около осемдесет минути по-късно, лицето му блестеше не само от разходката, но и от светлината на вдъхновението. Той уведоми Криспин, че е открил точната формула.
— Един пълководец е велик — каза Джери, — когато може да се поучи от пораженията си. Докато някой посредственик, след като враговете му са го помлели, само казва „язък“ или „тюх“ и се оттегля в палатката си, където се опитва да забрави погрома, великият водител запалва лулата, сяда и казва на себе си: „Тази, последната битка, беше пълна катастрофа и изобщо няма да изглежда добре в мемоарите ми, но сега трябва само да помисля и да видя какво мога да извлека като полза от нея“. Виж ме мен, например. Аз претърпях поражение. Превърнах се в обект на силно подозрение от страна на госпожа Клейборн, защото не съм такова магаре, за да си мисля, че тя е повярвала на историята с книгата. Вече ми е лепнала етикета „лошо момче“, което трябва да се наблюдава постоянно и би повярвала на всичко, което някой би казал в моя вреда. Така че, когато се върне от гостуването при викария, от теб се иска само да й кажеш, че аз още от дете съм си крадец и съм постоянна тревога и мъка за семейството. Кажи й, че са ме изключили от училище за кражби, разбил съм сърцето на майка ми и съм ти струвал сума ти пари да ми потулваш зулумите. И единственото разумно нещо, което може да направи човек, отседнал в Мелингъм, докато аз съм тук, е да предаде всичко ценно, което има, на съхранение в сейф. В противен случай, ще кажеш, няма как да не го докопам. Сега как мислиш, би ли се обзаложил, че със сълзи на очи Барни ще ти благодари за съвета и ще ти даде миниатюрата?
Криспин пое дълбоко въздух.
— Джералд, ти си гений!
— И аз си мислех, че ще ти хареса.
— Просто не виждам начин да не успеем.
— Няма начин. Хайде, тръгвай. Сигурно всеки момент ще се върне.
Криспин се запъти навън с бодра походка, която нямаше нищо общо с тромавото тътрене на краката, с което неотдавна изкачваше стълбите, а Джери седеше и мислеше какви страшни късметлии са вуйчовците му да имат такъв умен племенник, който да ги измъква от смрадливите блата, в които са затънали и с двата си крака. „Да — мислеше си той. — Нямат си никакви грижи, когато са изправени пред някаква дилема, защото едва ли са много тези, за които Д. Г. Ф. Уест няма лекарство“. Дори се зачуди защо такъв надарен човек като него никога не си е помислял да се отдаде на дипломацията.
Още не бе престанал да се самопотупва по рамото, когато вратата се отвори и влезе Чипъндейл с присъщата си непринуденост и непоколебима увереност, че е добре дошъл. Джери не се изненада от появяването му. Беше в Мелингъм Хол достатъчно отдавна, за да знае, че каквито и недостатъци да има този уважаван дом, в него винаги можеш да разчиташ на едно — всеки момент можеш да се натъкнеш на Чипъндейл. Разбира се, в момента не изпитваше особено желание за разговор.
— Няма го — каза той, надявайки се да пресече нещата в зародиш.
— Моля?
— Ако търсите господин Скроуп, той излезе.
Чипъндейл отрече всякакво желание за среща с господин Скроуп. По думите му, той бе дошъл само за да се осведоми за състоянието на главата на Джери и да задоволи любопитството си дали краткото му пребиваване в шкафа не е по някакъв начин свързано с проклетата миниатюра. Премисляйки фактите, бил стигнал до извода, че Джери трябва да е от корпуса за бързо реагиране на господин Уилоуби Скроуп.