— Както и вие — каза Джери, не виждайки смисъл да не признае.
— Е, хората казват „Колкото повече, толкова по-весело“. Но, между другото, аз вече излязох в запас.
— Да, вуйчо ми спомена, че сте дезертирали.
Глаголът причини на Чипъндейл видима болка.
— Да, наистина подадох оставката си. Помислих, че това е най-разумното, след като видях на какво е способна тази дама. Какъв захват само! А замаха? Господи! Между другото, как е главата?
— Не много добре.
— Така си и мислех. Силна жена. Здрави китки. Не съм сигурен, но като цяло не ми харесва. Обичам жените да са по-женствени. Американка е, нали? Така си и мислех. В Америка всички стават такива — това е от постоянното участие в демонстрации, схватки с полицията и тъпчене с хамбургери. И като стана дума за полиция, знаеш ли какво ми дойде наум, когато я видях как замахва със статуетката? Искаше ми се на твоето място в шкафа да бъде полицаят Симс.
Джери каза, че с удоволствие би сменил мястото си в шкафа с който и да е и след това пожела да се информира кой е този Симс.
— Местното Гестапо. Нарича себе си полицай Симс. Между нас двамата има вражда, породена от своеволното му и грубо държане.
— Грубо, така ли?
— И своеволно. Ако си представиш някой човекоядец, излязъл да си осигури мръвка за вечеря, няма да си далеч от истината.
— Изглежда гадняр.
— И е. Голям гадняр. Дори гадняр и половина. Бих искал да му се нахвърля някой път, но е трудно при човек с такъв ръст.
— Разбирам какво имате предвид. Ще има голяма разлика в масата. Той е един едър гадняр, а вие сте един дребен гадняр.
По лицето на Чипъндейл отново се изписа недоволство от нетактичността на Джери.
— И така може да се каже, предполагам.
— Значи сте с вързани ръце.
— И да, и не. Изобщо не ми пука да се изправя срещу такъв хипопотам с голи ръце, но имам план, който ще стъпче гордостта му в праха, ако го приведа в действие. Само че ми е нужен съучастник.
— Подайте обява във вестника — предложи Джери. — И какъв е планът?
— Ще ти кажа. Трябва да започна с това, че ченгето има проблеми с краката.
Но тъкмо започнал с това встъпление, той бе принуден да прекъсне заради появяването на Криспин и Джери бе оставен да гадае, ако желае, разбира се, каква връзка може да има между проблемите с краката на Симс и триумфа, на който се надяваше Чипъндейл, при условие, че си намери съучастник, разбира се. Най-вероятно Симс страдаше от мазоли и задачата на съучастника бе да стъпи върху тях. Въпреки че му беше трудно да съзре как гордостта на полицая ще бъде стъпкана в праха, колкото и болезнено да изглеждаше това.
Още докато Криспин влизаше в стаята, стана ясно, че не всичко е наред. Физиономията му носеше отпечатъка на човек, изпуснал птицата на щастието си. Очите му бяха изскочили от орбитите си, мустаците бяха унило увиснали, а това, което беше останало от косата му, беше разчорлено като при човек в пристъп на лудост. Приличаше на вестоносец от гръцка трагедия, който носи вести за разруха и гибел и много добре знае какво го очаква.
Но все пак имаше една разлика между Криспин и вестоносеца. От втория се очакваше да произнесе една предълга реч, пълна с „О, злочестина! О, горко ни!“ и разни други неща за боговете, които са обърнали гръб. Криспин започна със същината без никакви увертюри.
— Тя е дала миниатюрата на викария за благотворителната разпродажба в помощ на годишния излет, организиран от църквата — каза той с глас, сякаш идващ от гробница.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
Шокът от лошата вест кара различните хора да реагират различно. Някои твърди характери я приемат с вдигната глава, но от тримата присъстващи никой не можеше да се похвали с челична натура. Криспин, който още при научаването на новината се бе разтреперал като желе, все още се люлееше; Джери изхърка като гумена играчка, настьпена по погрешка от бавачката; докато Чипъндейл за нула време изрецитира ругатните от речника на някакъв стар морски вълк. Няма да преувеличим, ако кажем, че настъпи пълно вцепенение.
Криспин първи наруши неловкото мълчание.
— Тази жена трябва да е луда. Ами картината е от Гейнсбъро. Струва цяло състояние. Какво, по дяволите, я е накарало да постъпи така?
— Религията, старче — каза Чипъндейл, който беше винаги насреща, когато имаше нужда от логично обяснение. — Религиозна страст. Понякога обзема жените. Имах една леля, която веднъж заложи изкуствените зъби на баща ми, за да даде своя принос към мисията за пропагандирането на евангелието сред непросветените жители на Западна Африка. След като бе строго разпитана от семейството, тя обясни, че трупала съкровище в рая, но едва ли е натрупала много, защото за едни изкуствени зъби не можеш да вземеш повече от няколко шилинга. Става дума за леля Миртъл — продължи той, желаейки да избегне всякакви недоразумения за коя точно от лелите му ставаше дума. — Ще ви кажа нещо много забавно за леля Миртъл… Моля? — каза той, защото Джери беше взел думата.