— Възхитително — възкликна Криспин. — Нямам думи да опиша вашата изобретателност.
— Нито пък аз — каза Джери. — Това показва колко…
Той замлъкна и Чипъндейл попита какво показва това.
— Колко бяхте прав за това, че слънцето се усмихва на всички — каза Джери. Той се канеше да каже, че това показва, че не можеш да съдиш за умствените способности на човек по това как изглежда, защото дори и този, който на външен вид прилича поразително на най-отблъскващия вид пернати, може въпреки това да притежава умствения багаж на велик генерал, но навреме съобрази, че това може да прозвучи малко обидно.
— И какво направихте с миниатюрата?
— Скрил съм я, друже — усмихна се Чипъндейл. — Мисля да я предам на господин Скроуп, за да се погрижи за нея.
Криспин се съгласи, че така ще бъде най-добре и Чипъндейл каза, че отива да направи каквото трябва.
— Но преди това има едно друго нещо, което трябва да уточним. Дали си спомняш — обърна се той към Джери, — за полицай Симс и проблемите му с краката?
Джери го увери, че не е забравил, въпреки че точно в този момент не виждал как проблемът на служителя на реда, по-скоро предмет на интерес от страна на медицината, се вписва в пейзажа на нещата. Информацията може би трябвало да се отнесе към някой специалист-ортопед.
— Какво му е на краката?
— Сутринта и рано следобед — каза Чипъндейл — нищо, но надвечер, когато е направил обиколката си, те се спарват и това му причинява значителни неприятности. На мен лично не ми го е казвал, защото не сме в такива отношения, но го знам от жената на пощаджията, където е на квартира. Той казал на нея, а тя на мен, че когато е в края на дългите си и предълги обиколки, чувствал ходилата си като подпалени.
— Много лошо.
— Зависи как гледаш на това. За мен това си е жив късмет. Манна небесна, както се казва.
— И защо мислите така?
— Добре, хайде да помислим. Какво първо прави човек, когато чувства ходилата си като подпалени? Слага ги в студена вода.
Джери се съгласи. Криспин също. Но и двамата споделиха, че все още не виждат как този факт може да представлява интерес за двама души, които в никакъв случай не се числят към близките приятели на полицай Симс.
— Сега ще разберете — каза Чипъндейл. Говореше със спокойното търпение на учител в начално училище, който изпитва трудност да обясни нещо съвсем очевидно на двама ученика, които схващат по-бавно от обичайното за бавноразвиващи се деца, но е твърдо решен да им го набие в дебелите тикви. — Знаете ли потока?
Криспин все още не схващаше.
— Потокът, който се влива в езерото — каза Чипъндейл, губейки малко от пословичното си търпение.
— О, да, разбира се, че зная потока.
— Така, след последната си обиколка Симс отива до потока, сваля ботушите си и потапя краката си във водата.
— Имате предвид подпалените си ходила — бързо вметна Джери.
— То си е същото — каза Чипъндейл, този път съвсем нетърпеливо. — Това, на което искам да наблегна е, че полицай Симс сяда там и разхлажда краката си във водата.
— И какво?
— И всеки, който иска, може да се промъкне незабелязано зад гърба му, да го бутне и да му направи едно свето кръщене — възбудено завърши Чипъндейл и загледа двамата пред себе си с блеснал поглед.
Джери схвана какви са намеренията на Чипъндейл. Спомни си какво беше казал за стъпкването на гордостта на полицай Симс в праха. Без съмнение, такава баня щеше да свърши хубава работа в тази насока. Още веднъж той се възхити на широкия размах на иконома и на задълбочените му познания по стратегия и тактика.
— Кога смятате да направите това? — попита той почти с богоговение.
Въпросът искрено изненада Чипъндейл.
— Кой, аз ли? — попита той. — Няма да го направя аз. По дяволите, та нали ще бъда първият заподозрян при тези мои обтегнати отношения с кучия му син и ако нямам непоклатимо алиби, направо ще ме окошарят. Работата ще свърши някой от вас двамцата. Може да хвърляте жребий.
На Джери това се стори разумно. Той, Криспин и Чипъндейл бяха съюзници, свързани помежду си като бойни другари, рамо до рамо срещу трудностите и не мислеше, че е прекалено за един съюзник да пожелае някой от другите двама да бутне един полицай във водата. Това си беше една дребна услуга, каквато всеки би трябвало да очаква от съюзника си. Ако някой от тримата мускетари бе поискал другите двама да бутнат кардинал Ришельо в Сена, другите двама мускетари щяха с готовност да скочат като пружини.