Поглеждайки към Криспин, с надежда да открие подобен ентусиазъм и подкрепа на плана, той с учудване прочете изписаното на лицето му нежелание да сътрудничи. Даже няма да е преувеличено, ако кажем, че Криспин беше ужасен.
Когато заговори, това пролича и от гласа му, въпреки че не бе многословен.
— Какво! — измуча домакинът.
— Чу много добре, старче — тупна го дружески по гърба Чипъндейл.
— Никога не бих си и помислил да направя такова нещо.
— Ами тогава по-добре започвай да мислиш, иначе няма да получиш миниатюрата. Аз ще я занеса в Лондон сам и ще прибера за себе си тези двеста паунда, които брат ти Бил предлага за нея. Ако се държиш честно, ще получиш своя дял. Но откажеш ли да направиш това простичкото нещо, за което те моля, няма да получиш и пени. Какво ще кажеш, приятелю?
Джери също се изказа в полза на каузата на Чипъндейл.
— Мисля, че е по-добре да се съгласиш, вуйчо Криспин — каза той.
— Разбира се, че е по-добре да се съгласи.
— Може да се падне на мен да свърша работата — помъчи се да го ободри Джери.
— Разбира се, че може.
— А дори и да се падне на теб, от какво има да се притесняваш? Всичко ще отнеме само минутка. Просто едно хубаво побутване.
— Като да си топнеш хляба в соса — допълни Чипъндейл.
— А ако те хване, можеш да кажеш, че си искал да го потупаш приятелски по гърба и си го бутнал без да искаш.
Тези аргументи, колкото и разумни да бяха, не успяха да убедят Криспин. Той продължаваше да се чувства като главен герой в ужасен кошмар. Но приятелското изявление на Чипъндейл, какво щял да направи в случай, че откаже тази дребна услуга, натежа повече пред естественото нежелание да се отнесе към един служител на реда като с парче хляб.
— Добре — каза той със задгробен глас.
— Само така — в един глас изреваха Джери и Чипъндейл.
— Тогава да не губим време — каза вторият. — Значи хвърлям монетата и вие избирате.
И той подхвърли една монета.
— Ези — измърмори Криспин.
— Тура — каза Чипъндейл.
— Лош късмет — каза Джери. — Е, мисля, че най-добре е аз да тръгвам за Лондон и да запозная вуйчо Бил с последното развитие на нещата. Предполагам, че ще прояви голям интерес.
И той излезе, за да провери разписанието на влаковете. Чипъндейл остана, за да даде някой и друг съвет, така необходим на неопитните тласкачи на полицаи в потоци.
— Чел ли си онези разкази за един индиански вожд на име Чинг или нещо такова? — попита Чипъндейл. — Забравил съм му името, но това, което съм запомнил, горещо ти го препоръчвам. Не си мисли, че всеки празноглавец като Симс задължително трябва да е и глух, защото случайно зная, че не е. Оня ден, когато беше намъкнал туловището си в „Гъската и гъсока“, си говорих с един приятел тихичко и споменах името му по повод, че е едно противно нахално ченге, а тази змия в тревата ме чула. Вдигна голяма тупурдия. Да знаеш, че е винаги нащрек и веднага ще те усети, ако настъпиш някоя суха съчка, така че внимавай. Чингачгук, това беше името на индианския вожд, въпреки че, честно да си кажа, не ми се вярва. Ти какво мислиш? Представи си, че кръщаваш детето си в църквата и когато викарият каже: „Кажете името на това дете“, ти казваш „Чингачгук“. Ами че веднага ще повикат полицай Симс да те отведе за пиянство и хулиганство. И така, пак се върнахме на въпроса за Симс — имай предвид, че е над сто кила, така че трябва да го бутнеш хубаво. Вложи цялата си сила.
И с едно безгрижно „Чингачгук“ Чипъндейл излезе и остави Криспин насаме с мислите си.
Барни, върнала се от гостуване у викария, не беше в обичайното си приповдигнато настроение. Викарият я беше посрещнал добре, не й бе отказал нищо, в смисъл на препечени филийки с масло или сладкиши, но въпреки това тя се чувстваше депресирана. Мислеше си за Д. Г. Ф. Уест и странния начин, по който прекарваше летните си следобеди.
Това беше първото й посещение в Англия и, разбира се, можеше да приеме, че е обичайна практика на младите англичани да се завират в шкафове, вероятно с идеята да изскочат внезапно и да уплашат някого, но нещо като че ли й подсказваше, че този случай е индивидуален, а не просто пример за това какво се случва по всяко време и в цялата страна. И по тази причина беше в реда на нещата да се поинтересува за душевното здраве на Джери. Всички свидетелства насочваха към заключението, че младежът е съвсем нередовен и това я натъжаваше много, защото за краткото време на тяхното запознанство тя се отнасяше към него с нескрита симпатия. „Очарователен младеж“, беше си казала в началото на познанството им. А сега горчиво съжаляваше за тази му слабост. Дори си беше измислила теория, че тези неща, които върши, са проява на типичното английско чувство за хумор.