Точно в този момент мислите й бяха отклонени от появата на авансцената на нейния домакин. Той излезе от къщата и се отправи към езерото. Барни му извика и Криспин се обърна; и когато се приближи, измъченият му поглед събуди веички майчински инстинкти у нея. Това бе лицето на мъж, който носеше бремето на толкова тревоги, че тя се зачуди как изобщо е способен да се движи под тежестта му. Видът му й напомни как изглеждаше покойният й съпруг на първи януари през изминалите съвместно изживяни години. Тогава покойният господин Клейборн, поради навика си да посреща Новата година у дома, никога не бе в добро настроение.
— Крипс! — извика тя. — За бога! Приличаш на труп, престоял дълги дни във вода.
Наистина имаше известна прилика между Криспин и споменатите тленни останки, защото изминалото време не бе успяло да намали ужаса от задачата, която стоеше пред него. Освен това изпитваше болезнено съжаление за миналото. „Какви мрежи се налага да плетем — казваше си той, — когато се обърнем към брат за двеста и три паунда, шест шилинга и четири пенса и след това загубим сто от тях, като заложим на кон, който финишира втори. Половината от нещастията в живота — мислеше си той, — се дължат на коне, които финишират втори; другата половина, когато избереш ези, а се пада тура“.
Човек не може да мисли за такива неща дълго време без това да му се изпише на лицето. Цялата загриженост, която Барни чувстваше към Д. Г. Ф. Уест сега се насочи към този нов претендент за съчувствието й. И нищо чудно в това. Д. Г. Ф. Уест беше само познат, докато Криспин Скроуп й беше станал много близък. А и беше толкова безпомощен, лесно раним, изобщо този тип човек, който без женска ръка да го направлява неминуемо ще се оплете в собствените си крака и ще потъне в някое от многобройните тресавища на живота. Сърцето й се късаше за него.
— Какво има, Крипс? Какво те мъчи? — попита загрижено тя.
Труден въпрос; не можеше да се отговори само с няколко думи. Криспин, както сами се убедихте, не обладаваше изобилие от интелект, но все пак му се намираше толкова, че да схване колко неразумно би било да спомене по какъвто и да е повод миниатюрата. И все пак всичко у него го подтикваше да се довери на този ангел на съчувствието. Искаше да се разтовари от тежкото бреме на страшната неизвестност, която го дебнеше и караше сърцето му да замира в гръдта, както вероятно би се изразил Шекспир.
След миг му хрумна как да го направи. Налагаше се да фалшифицира истината. Дипломатите го правят всеки ден. И той реши да й каже всичко или по-скоро една цензурирана от него версия на всичко.
— Чипъндейл — изблея жално той. — Изнудва ме.
— Изразявай се по-ясно, Крипс. Прозвуча ми така, все едно каза, че Чипъндейл те изнудва.
— Точно това казах.
— За бога! Да не си извършил някакво престъпление?
— Не, не, разбира се, че не. Но той казва, че ако не правя каквото иска, ще каже на всички гости, че е съдия-изпълнител.
— И това лошо ли е?
— Фатално. Всички ще си тръгнат.
— А пък аз си мислех, че не обичаш гости.
— Нуждая се от парите им.
— Това ли иска Чипъндейл? Пари?
— Не. Иска да блъсна полицай Симс в потока.
Дълбоки бръчки прерязаха гладкото челото на Барни. За разлика от Вера Ъпшоу, тя никога не се тревожеше, че ще й останат бръчки. Когато нещо истински я тревожеше, тя не се опитваше да превъзмогне природата си.
— Будалкаш ли се с мен, Крипс? — строго попита тя.
— Не, не.
— Защото така ми звучи. Да блъснеш полицай Симс в потока, няма много смисъл. И къде е процентът за Чипъндейл в това?
След като успешно премина мястото в разказа, където измислицата трябваше да замени истината, Криспин можеше да говори по-свободно. С разтреперан глас, но без паузи или заекване, той й напомни за лошите отношения между полицай Симс и Чипъндейл, заплахата на последния, че ще накара първия да съжалява, че се е родил и каква трудност би имал един тежащ петдесет килограма мъж да се опълчи открито на един над сто килограмов мъж. След това продължи с проблемите, които полицаят имал с ходилата си и навикът му да търси отмора в хладните води на потока.
— Той сяда на брега на потока и ги потапя във водата, така че ще бъде лесно да го бутне човек.
— Фасулска работа.
— Само че…
— Само че ти е съвестно да го направиш.
Криспин потвърди, че това е самата истина и Барни каза, че го разбира.
— Не приляга на човек в твоето положение да върши такива неща. Не ми ли беше споменал, че си съдия или нещо такова?