— Как е Джери? — попита той.
— Изглежда в добра форма.
— Как я кара?
— Добре, предполагам. Не съм го чул да се оплаква.
— Даде ли му ония пари, които баща му му остави?
— Не.
— Мисля, че трябва, Бил.
Криспин говореше искрено. Знаеше, че въпросната сума беше значителна, тъй като Джоузеф Уест бе печелил добре от производството на порцелан на север, а Джери беше младо момче с добро сърце, на което, ако е собственик на значителна банкова сметка, един осиромашал вуйчо винаги можеше да разчита.
— Защо не го направиш, Бил? Знам, че има прилична работа, а и ти му даваш някаква допълнителна издръжка… на младеж на неговата възраст… На колко е вече? На двайсет и шест? Двайсет и седем? Трябва да има собствен капитал. Сигурно ще иска да прави най-различни неща с него.
— Всичко, което казваш, е истина. Като за начало ще се ожени за момичето на Ъпшоу, за която вече се е сгодил.
— Не знаех, че е сгоден.
— За момиче на име Вера Ъпшоу.
— Нещо общо с Чарли Ъпшоу?
— Дъщеря.
— Познавах Чарли доста добре преди години. Преди да умре, разбира се. Не се ли беше оженил за Флора Феи?
— Точно така.
— Дъщерята и тя ли е актриса?
— Не, пише. Не от нещата, които ми допадат, но мисля, че на много хора им харесва. Тънки романчета със заглавия „Нарцисови дни“ или „Утрото започва в седем“. Хахави неща.
— Мили боже!
— Да. Точно така се чувствам и аз, но това не е главната причина, поради която не желая Джери да се ожени за нея.
— А коя е?
— Защото се отнася много лошо с него. Спомняш ли си онова, второто ти дело за нарушено обещание за брак?
Мигновеният блясък в погледа на Криспин показа, че този неприятен епизод от времето, когато беше богат младеж, бе ясе още свеж в паметта му.
— Защо ми припомняш това, Бил? — попита Криспин укорително. Принципът му беше „нека мъртвото минало погребе своите мъртви“.
— Вера Ъпшоу ми напомня момичето, което те беше натопило в оня случай. Същият тип. Красива като ангел, но твърда като камък и безскрупулна в опитите си да забогатее. Тя иска само парите на Джери или по-точно парите, които е разбрала, че Джери ще получи някой ден.
— Откъде знаеш?
— От нея. Каза ми категорично, че няма да се ожени за него, докато не му дам целия капитал. Ето защо и не му го давам.
Това свидетелство, че брат му не би се разделил лесно с пари в брой, помрачи настроението на Криспин, което по едно време беше готово да политне и той загриза мустака си. Уилоуби използва появилата се пауза да изостави темата за Д. Г. Ф. Уест и неговите любовни терзания.
— Но нека говорим за нещо друго — каза той. — Да започнем с това, какво те води тук, след като не си идвал в Лондон не знам откога. По бизнес ли?
— Не, не точно бизнес.
— Данъци?
— Не, не данъци.
— Нещо не е наред в Мелингъм? Проблеми с квартирантите?
— Моля те, не ги наричай квартиранти.
— Но плащат наем, нали?
— Да; по дяволите.
— Добре тогава. Между другото, имаш свободни стаи, нали?
— О, да. Двама напуснаха миналата седмица. Казаха, че мястото било твърде забутано.
— Това е много хубаво, защото ти изпращам още един екземпляр към менажерията. Американка на име Клейборн. Бернадет Клейборн, но по-известна като Барни. Сестра е на Хоумър Пайл, американски адвокат, с когото от време на време работим заедно. Хоумър я доведе преди няколко дни и съм ги настанил у нас. Той иска да й намеря някое закътано местенце в провинцията и подчерта, че трябва да бъде достатъчно отдалечено от Лондон. Мелингъм трябва да й пасне чудесно.
Криспин бе споделил за двамата напуснали наематели, лишили го по този начин от така необходимите приходи с такава горчивина, че всеки би си помислил, че новината за американската гостенка ще го изпълни с ентусиазъм. Вместо това той направи стъписана физиономия и изрази удивлението си с глас, наподобяващ прилепов вопъл.
— Но аз не желая жени в Мелингъм!
— Разбира се, че желаеш. Една къща става дом само когато в нея се появи жена.
— Сигурно ще иска закуска в леглото.
— Не и Барни Клейборн — повдигна ръка брат му. — Тя е от тези жени, които сутрин правят разходки по седем-осем километра преди закуска, просто за апетит. Познаваш ли добре Чосър? (Джефри Чосър, 1340–1400 г., английски писател и държавник, известен с прочутите си „Кентърбърийски разкази“, бел. пр.)
— Кой Чосър?