Зяпнах го.
— Аз? Ти какво правиш с елфова кора? И не просто елфовата кора на Шестте херцогства, а онзи сорт от Външните острови, който използваха на мен на Аслевял? Делфова кора. Видях я на рафта ти.
Той ме изгледа, после каза тихо:
— Инструменти на занаята. Бащата на Елиания ми я осигури. Имам някои неща, които се надявам никога да не използвам.
— Точно. — Обърнах се към Настойчивост. — Намери Булен. Кажи му да иде до къщата на майка ти и да я помоли да дойде тук. В този кабинет. Ще донеса билката. След като Булен тръгне, иди до кухнята и им кажи, че ми трябва чайник, чаши и котле вряла вода.
— Сър. — Той спря на вратата и се обърна към мен. — Сър, няма да ѝ навреди, нали?
— Елфовата кора е билка, която се използва от много време. В Халкида я дават на робите си. Носи им сила и издръжливост, но потиска духа. Халкидците твърдят, че така получават повече работа от робите си, но малко от тях имат волята да се опитат да избягат или да се вдигнат срещу господарите си. Може да притъпи силно главоболие. А двамата с лорд Сенч открихме, че може да потисне способността на човек да използва Умението. Сортът от Външните острови напълно затваря ума на човек за връзка с Умението. Нямам от него. Но може би това, което имам, ще е достатъчно силно, за да освободи майка ти от внушението да забравя за теб и баща ти. Не мога да обещая, но би могло.
Фицбдителен изведнъж пристъпи напред.
— Опитайте го първо на мен. Вижте какво прави.
— Настойчивост, тръгвай по задачите си — казах твърдо. Момчето излезе. Двамата със Сенч останахме сами с Лант и Шишко.
Огледах Лант мълчаливо. Приликата му със Сенч и другите му предци от Пророците не беше чак толкова ясна като у Шън, но след като вече го знаех, беше невъзможно да не го виждам. Той също изглеждаше ужасно. Очите му бяха хлътнали, но горяха заради треската от раната, устните му бяха напукани. Движеше се като грохнал старец. Не толкова отдавна беше преживял жесток побой в град Бъкип. Заради собствената му безопасност Сенч го беше пратил при мен, уж като писар и наставник на дъщеря ми. Подслонът при мен му бе спечелил промушване с меч в рамото и значителна загуба на кръв. И памет, пометена като от вихър.
Шишко обикаляше безцелно из кабинета ми, вдигаше и оглеждаше малкото неща, които бях изложил на показ, после повдигна пердето и надникна навън към заснежения двор. Намери стол, настани се на него и изведнъж каза:
— Копривка може да ти прати кората от Аслевял. Казва, че има калфа, който може да я пренесе през камъните.
— Можеш да се свържеш с Копривка? — Бях изумен. Вопълът на множеството ми пречеше изобщо да чуя Умението на Сенч, а бяхме в една и съща стая.
— Аха. Поиска да ѝ кажа дали Пчеличка е добре, и Лант. Казах ѝ, че Пчеличка е открадната, а Лант е побъркан. Тъжна е, уплашена и ядосана. Иска да помогне.
Не както аз щях да съм избрал да предам новините, но Копривка и Шишко си имаха своята стара връзка. Говореха си откровено.
— Кажи и, да, моля. Кажи ѝ да помоли лейди Розмарин да опакова по малко от всеки вид елфова кора и да ги изпрати по калфата си. Кажи ѝ, че ще пратим водач и кон до камъка на Хълма на бесилото. — Сенч се обърна към Лант. — Иди при капитана на Петлите и го помоли да прати човек с кон до Хълма на бесилото.
Лант го погледна право в очите.
— Пращаш ме навън, за да можете да ме обсъдите с Фиц?
— Да — отвърна Сенч, много вежливо. — Хайде тръгвай.
Когато вратата се затвори зад него, казах сдържано:
— Има прямотата на майка си.
— Ловкинята Лоръл. Да. Има я. Беше едно от нещата, които обичах в нея. — Наблюдаваше ме, докато говореше, да види дали ще се изненадам.
Изненадах се, но го прикрих.
— Като е твой, защо не е Фиц Звездопад? Или просто Звездопад?
— Трябваше да е Фар Звездопад. Когато разбрахме, че Лоръл е с дете, исках да се оженим. Тя — не.
Погледнах Шишко. Не изглеждаше заинтригуван от разговора ни. Сниших глас.
— Защо?
Видях болка в бръчиците около устните на Сенч и в очите му.
— Очевидната причина. Беше ме опознала твърде добре, а след като ме познаваше, не можеше да ме обича. Предпочете да напусне двора и да отиде някъде, където да може да роди кротко и скрито от всички. — Въздъхна. — Това наранява най-лошо, Фиц. Това, че не поиска никой да узнае, че детето е мое. — Поклати глава. — Не можех да я спра. Погрижих се да има средства. Имаше чудесна акушерка. Но не преживя раждането дълго. Акушерката го нарече родилна треска. Тръгнах от Бъкип веднага щом пристигна пощенската птица с вестта, че момчето се е родило. Все още се надявах да я склоня да живее с мен. Докато стигна при нея, беше мъртва.
Замълчах. Зачудих се защо ми го казва и защо ми го казва сега, но не зададох и двата въпроса. Станах и сложих още дърва в огъня.