— Имате ли сладки с джинджифил? — попита ме Шишко.
— Не знам, но все трябва да има нещо сладко. Защо не идеш да ги помолиш за нещо хубаво? Донеси и на лорд Сенч и на мен.
— Аха — обеща той и напусна с готовност.
Сенч заговори веднага щом вратата се затвори зад него.
— Лант беше здраво и много ревливо момче. Акушерката беше намерила кърмачка още щом Лоръл започнала да отпада. Много мислих за бъдещето му, а след това се обърнах към лорд Бдителен. Беше в голяма беда. Дълговете и глупостта правят това с хората. В замяна на признаването на момчето и отглеждането му като благородник изплатих дълговете му и му намерих умен иконом, който да го измъкне от бедата. Имаше чудесно владение и за да процъфти му трябваше само добро управление. Посещавах сина си при всяка възможност и се погрижих да го научат да язди, да чете, да борави с меч и да стреля с лък. Всичко, което трябва да владее един млад аристократ.
— Мислех, че е идеално уреждане за всички ни. Лорд Бдителен живееше добре във вече процъфтяващо имение, синът ми беше в безопасност и добре учен. Но не прецених глупостта на човека. Правеше го твърде привлекателен. Глупав мъж с добре поддържано имение и пари за харчене. Онази кучка го скубна като ниско надвиснал плод. Изобщо не се преструваше, че харесва момчето, и още щом се роди нейният син, започна да избутва Лант от гнездото. Междувременно той вече беше достатъчно голям, за да го взема в замък Бъкип като паж. И чирак. Надявах се да тръгне по моя път. — Поклати глава. — Както видя, няма темперамента за това. Все пак щеше да е в безопасност, ако онази жена не го беше сметнала за заплаха за наследството на синовете ѝ. Видя, че е много харесван в двора, и не можа да го понесе. И направи своя ход.
Замълчах. Нещо повече имаше в тази история, разбирах го. Можеше да попитам за здравето ѝ или за благополучието на синовете ѝ. Предпочетох да не питам, защото не исках да знам. Можех да приема това, което Сенч щеше да е направил за семейството си; за да отмъсти за сина си, беше направил някое от онези неща, заради които Лоръл изобщо не бе могла да го заобича.
— А Шайн беше лоша преценка. — Изненадах се, като чух, че го призна. Може би беше копнял да го сподели с някого. Замълчах и не издадох преценката си.
— Празненство. Закачлива хубава жена. Вино, песни и сладкиши със семе от крес. На дъщеря ми е казана една версия за инцидента със зачеването ѝ. Истината е съвсем друга. Майка ѝ не беше нито толкова млада, нито толкова невинна. Танцувахме заедно, пихме заедно, прекарахме доста време на игралните маси. Взехме печалбите ми и слязохме в град Бъкип, и ги похарчихме за дрънкулки и дреболии за нея. Пихме още малко. За една вечер, Фиц, бях младият мъж, който можеше да съм бил, и завършихме вечерта в една евтина стая в хана под мертеците с шума от веселбата, идващ през пода, и звуците от друга двойка, идващи през стените. За мен беше вино и импулс. Не съм сигурен дали тя имаше нещо повече наум.
— След месец и половина тя дойде при мен, за да ми каже, че искала да износи детето ми. Фиц, опитах се да бъда почтен. Но тя беше глупава и суетна жена, хубава като картинка и досадна като комар. Не можех да поддържам разговор с нея. Невежество, което можеше да простя. Двамата знаем, че е временно състояние. Но алчността и разглезеността ѝ ме ужасиха. Моето прекаляване в нощта на зачеването на Шайн беше празненство, вино и семе от крес. Но за майката на Шайн се оказа, че така е било винаги! Знаех, че ако се оженя за нея и я взема в двора, ще стане скандал. Щеше да е само въпрос на време преди да използват Шайн против мен. Родителите ѝ бързо разбраха това. Не искаха да се оженим, но искаха детето, за да го държат над главата ми и да измъкват пари за нея. Трябваше да плащам, за да я виждам, Фиц. Не можех да надзиравам отглеждането ѝ, както го бях правил с Лант. Пращах наставници, а майка ѝ ги отпращаше като „непригодни“. Пращах пари за домашни учители; нямам представа за какво ги харчеха. Възпитанието ѝ за жалост беше занемарено. А когато дядото и бабата умряха, майка ѝ я докопа, мислеше да изтръгне още повече пари от мен. Държаха Шайн като заложница. Когато чух, че онзи жесток простак, за когото майка ѝ се беше омъжила, е започнал да се отнася зле с Шайн, я отвлякох. И се постарах пастрокът ѝ да получи каквото заслужаваше за това, че гледа на дъщеря ми по онзи начин. — Замълча. Не попитах. Лицето му посърна от тъга и умора. Заговори по-бавно:
— Настаних я на място, където да е в безопасност, и се постарах да оправя каквото ѝ липсваше. Намерих ѝ способен телохранител, жена, която можеше да я научи на начините, по които една жена може да се защити сама. И още няколко умения също така.