Кимнах, зачуден дали Шутът не си е позволил малко разкрасяване или точният разказ за начинанията ни се бе оказал достатъчен, за да разпали въображението на момчето.
— Полагах най-големи грижи за него, така, както знаех, в приготвянето на храната му, в поддържането на постелята му чиста, в смяната на превръзките му няколкото пъти, когато го позволи. Мислех, че се подобрява. Но когато получи вестта, че сте заминали за Върбов лес, той се превърна в друго, съвсем различно същество. Дърдореше, крещеше и плачеше. Каза, че е трябвало да замине с вас, че само той и вие можете да се защитите един друг. Не можех да го успокоя. Стана от леглото и започна да залита из стаята, настоя да му намеря дрехи и ботуши, че трябвало да тръгне след вас. Тъй че му се подчинявах, но много бавно, защото знаех, че това не е най-доброто за него. И ме е срам да го кажа, но му донесох чай, от онези, които имат вкус на ароматни подправки и мляко, но крият в себе си сънотворна доза. Изпи го и се успокои донякъде. Помоли за препечен хляб и сирене, и малко туршия, и чаша бяло вино. Толкова бях облекчен, че се е успокоил, толкова бях сигурен в чая, че обещах да му донеса храната веднага. Оставих го седнал на ръба на леглото. Приготвих спокойно храната и я сложих на подноса, а когато се върнах, надеждите ми бяха възнаградени. Видях го добре завит и дълбоко заспал. Тъй че не го безпокоих.
— А той изобщо не е бил там.
Момчето ме погледна изненадано, че съм отгатнал измамата на Шута.
— Да. Не беше. Но мина доста време, докато разбера. След като не се събуди, когато мислех, че трябваше, реших да видя дали треската му не се е върнала. А той беше увил две-три одеяла и една възглавница и ги беше напъхал в наметалото, което му бях донесъл.
— Знам останалото. Какво му даде, за да го съживиш?
— Недоказан еликсир. Знаех, че е изцяло моя вина, че сънотворният чай го е надвил, когато е стигнал до конюшните. Ако умреше от измръзване, щеше да е по моя вина. Лорд Сенч е придобил еликсира преди време, на огромна цена. Не го каза пряко, но вярвам, че е откраднат от куриер, който го е носил на херцога на Халкида.
— Това трябва да е било преди години! — възразих аз.
— Да, сър. Отчетох това. Лекарството беше старо, а такива неща често губят силата си. Тъй че се усъмних в дозировката в ръкописа. Дадох му две пълни лъжици.
— Две лъжици какво?
И тогава той ме остави и отиде до шкафа на Сенч. Когато се върна, носеше малкия стъклен мускал, който бях видял там. Половината от съдържанието му го нямаше, но в останалото от тъмночервената течност имаше сребърни жилки, които пълзяха и се гърчеха в нея. Призля ми.
— Какво е това?
Аш ме погледна, изненадан, че не съм го познал от пръв поглед.
— Драконова кръв, сър. Това е драконова кръв.
18.
Преобразителят
Предвид това, че драконите имат дар слово като хората и обменят мисли с нас, как може изобщо да допуснем мисълта за търговия с части от тялото им? Бихте ли поискали от нас да ви продаваме пръсти на бебета или черните дробове на роби? Женски езици или може би мъжки органи? Добре обмисленото решение на Търговския съвет на Бинград е, че търговията с части на дракони е неморална и че ние, като Търговци, не можем да я допуснем.
Изглежда ненужно да се добавя, че това също така е опасна търговия, с каквато би се ангажирал само глупак. Да се убие дракон заради части от тялото му би означавало да се навлече пълната ярост на всички дракони върху всеки Търговец, оказал се толкова безразсъден, че да го направи. И този гняв несъмнено би включил всеки, въвлякъл се в търговия втора ръка с такива части. При защитата на Бинград от халкидските нашественици нашият хубав град понесе изключителни щети от един-единствен дракон. Настоящото управително тяло отказва да мисли какво би могла да причини на града ни всеобщата ярост на драконите Келсингра.
Ето защо се реши и заяви, че никой Търговец от Бинград не може да се въвлича в никакъв аспект на обмен или търговия, която включва производство или пазарно предлагане на стоки, извличани от дракони.
— Дал ти е драконова кръв.
Бях убедил другите, че макар да имам известни притеснения за лекарството, което Аш е дал на Шута, не може да се направи кой знае какво, освен да изчакаме и да видим. Не им казах какво точно е лекарството. Нищо нямаше да се спечели, ако кралят знаеше за нелегалната търговия на Сенч. Вече бях ужасѐн заради него. Когато Аш го каза, се изненадах. Но след това, почти моментално, разбрах, че да, ако Сенч бе проявил любопитство за свойствата на драконовата кръв, щеше да я придобие по всякакъв възможен начин. Съжалявах само, че Сенч беше обездвижен в момента. Представа нямах дали предписаната доза, която Аш бе намерил в свитъка на Сенч, е правилна, да не говорим за страничните ефекти, от които трябваше да се опасяваме. И за мое нещастие най-добрият курс в момента беше да запазя тези притеснения за себе си.