— Защо жените работят този занаят все едно, че са робини? Робството не е разрешено в Шестте херцогства.
Тя поклати глава на невежеството ми.
— Не е. Но когато натрупаш дълг, който не можеш да изплатиш, често присъдата е, че трябва да го изплатиш с труд. Когато майка ми била млада и току-що дошла в град Бъкип, заобичала игралните маси. Беше хубава и умна, но не достатъчно умна, за да схване, че собственикът на игралното заведение ѝ отпускал заеми твърде лесно. А когато затънала дълбоко, той затворил капана си. — Момичето ме погледна. — Тя съвсем не е първата жена или мъж, оказал се под такова принуждение. Добре известно е, че има един съдия, лорд Разумен, който води делата на длъжници и често праща хубави млади мъже и жени в плътския занаят. Дискретни къщи, като тази, в която работеше майка ми, изплащат игралните дългове и предявяват новия дълг. Ако някой се оплаче, собствениците го заплашват, че ще продадат дълга на онези, които пращат длъжниците на кейовете и улиците, за да отслужват занаята си в задните улички. Но след като майка ми се озовала в къщата, ѝ взимали за храната, която яде, и за дрехите, леглото и чистите постели. Курвите никога не могат да се измъкнат от дълговете си. Когато ме родила и ме задържала, съм станала допълнителен разход за нея.
— Лорд Разумен. — Съхраних името в паметта си и се заклех наум, че Предан ще го чуе от устата ми. Как бях живял толкова дълго в Бък, без изобщо да знам за такова нещо?
Спарк продължи разказа си:
— Жените на къщата започнаха да ме използват като своето момченце за поръчки. Разрешаваха ми да излизам, да тичам до господата им, за да им занеса бележките им, или да им купувам специални неща от пазарите. Срещнах лорд Сенч една вечер, когато потърси момче да занесе съобщение от него до един кораб на речните кейове. Взех го и направих каквото ми поръча. Когато се върнах, му дадох писмения отговор. Бях се обърнала да си тръгна, когато той ме повика и ми подаде сребърен петак. Но когато отидох да го взема, ме сграбчи за ръката, също като вас, и шепнешком ме попита каква е играта ми. Казах му, че нямам никаква игра и че съм момчето за поръчки на майка ми, и че ако има въпроси, може да ги зададе на нея. И онази вечер той я потърси вместо фаворита ѝ, и прекара цялата нощ с нея. Беше много впечатлен от това колко добре ме е научила. А след това всеки път, когато я посетеше, винаги намираше повод да ме види и да ме прати на поръчка, и винаги ми плащаше сребърен петак. Започна да ме учи на повече неща. Да вирвам брадичката си така, че да покажа по-изпъкнала челюст, да загрубявам ръцете си със студена вода и да слагам в обувките си подплънки, та стъпалата ми да изглеждат по-големи.
— Майка ми беше много добра в занаята си, но не това беше искала за себе си, още по-малко — за мен. Лорд Сенч обеща, че като стана на петнайсет, ще ме вземе за слуга и ще ме научи на друг занаят. — Замълча и въздъхна. — Съдбата реши друго. Взе ме, когато бях на единайсет.
— Чакай. На колко си години?
— Като момиче ли? На тринайсет. Когато съм Аш, казвам, че съм на единайсет. Доста слаба съм за момче, въпреки че съм силна за момиче.
— Какво стана, когато беше на единайсет? — попита настойчиво Шутът.
Лицето на Спарк стана съвсем безизразно. Очите ѝ бяха неразгадаеми. Но гласът ѝ не трепна.
— Някакъв благородник реши, че ще му е забавно да сподели ложе с майка и нейния син. Вече беше платил на господарката на къщата ни значителна сума за такава нощ. Никой не попита дали сме съгласни. Когато майка ми възрази, собственичката на къщата ѝ каза, че дългът е толкова мой, колкото и неин. И че ако с майка ми не се подчиним, ще ни изхвърли от къщата тутакси. — Лицето ѝ пребледня и ноздрите ѝ се разшириха от отвращение. — Господинът дойде в стаите ни. Каза ми, че първо трябва да гледам, докато той си свърши работата с майка ми. А след това тя ще гледа, докато той ме учи на „едно ново малко забавление“. Отказах и той се изсмя. „Отгледала си го с дух — каза ѝ. — Винаги съм искал одухотворено жребче.“
— Майка ми каза: „Няма да го имаш, нито сега, нито никога.“ Помислих, че това ще го ядоса, но като че ли още повече го възбуди. Майка ми се беше загърнала в хубав халат, както правеха често жените в къщата. Той я сграбчи за яката и я бутна върху леглото, но вместо да се съпротивлява, майка ми го обгърна с ръце и крака и ми каза да бягам, да напусна къщата и никога да не се връщам. — Замълча, потънала в спомена. Горната ѝ устна потръпна два пъти. Ако беше котка, щеше да изсъска.
— Спарк? — подкани я тихо Шутът.
Гласът ѝ бе глух и безчувствен.
— Побягнах. Подчиних ѝ се, както винаги, и избягах. Крих се. Два дни живях по улиците на Мръсния квартал. Не се справих много добре. Един ден някакъв мъж ме хвана. Мислех, че ще ме убие или изнасили, но той ми каза, че лорд Сенч иска да ме види. Беше друго име, различно от онова, под което го познавах, докато бе клиент на къщата на майка ми. Но имаше знак, който разпознах, и макар да се страхувах от капан, отидох с него. Два дни глад и студ ме бяха накарали да се чудя дали не съм била глупачка да откажа на господина на майка ми. — Въздъхна тежко. — Мъжът ме отведе в един хан, даде ми храна и ме заключи в една стая. Чаках часове, обзета от страх какво ще ме сполети. После лорд Сенч дойде. Каза, че майка ми била убита и той се уплашил за мен…