— Но се постарайте да не се стигне до това. Много е полезен. Струва повече злато, отколкото може да ни предложи тази стара курва. Той е истинската плячка, която ще отнесем у дома. — Насочи отново вниманието си към Дуалия. — По-полезен е дори от жена, готова да я изнасилят.
22.
Противопоставяния
Принцесата може да се противопостави или кралят може да постави искания. Кралицата или принцът могат дори да заплашват или да поставят ултиматуми. Дипломатът или емисарят ще посредничат, сътрудничат или преговарят. Но кралският убиец, раздаващ кралското правосъдие, няма на разположение нито един от тези инструменти. Той или тя е оръжието на владетеля, извадено тогава, когато кралят или кралицата на Пророците намери за уместно. Когато убиецът е призован в играта от този, който го управлява, волята му е суспендирана. Той или тя е толкова силен и толкова безсилен, колкото пионка на игралното платно. Отива, действа и приключва.
Не прави преценка и не отмъщава.
Само по този начин той или тя може да съхрани своята добродетелност и своята невинност в престъпление. Никога не убива по свое желание. Това, което е направено от ръката на кралския убиец, не е убийство, а екзекуция. Мечът никога не носи никаква вина.
— Не знаех как да ги спра.
Фицбдителен стоеше изправил рамене пред един странен съд. Бяхме се събрали в кулата на Искрен, където някога моят крал бе защитил брега на Шестте херцогства от Алените кораби и където по-късно Сенч, Предан и аз бяхме дали всичко от себе си, за да овладеем магията Умение с ограничената информация, с която разполагахме. Колко се беше променило всичко през годините! Когато за първи път Искрен я бе използвал като наблюдателница, за да се съсредоточи върху търсенето на нападащите ни Алени кораби, беше прашасала и запустяла, убежище за изхвърлени вехтории. Сега тъмната кръгла маса в центъра на стаята беше излъскана, а столовете около нея бяха с високи гърбове с резбовани на тях елени. Съжалих слугите, които бяха качили тежките мебели по всичките виещи се на спирала стъпала. Лант стоеше, а около масата седяхме кралят и кралицата, лейди Кетрикен, Копривка и моя милост.
Лейди Розмарин и Аш също бяха с нас, облечени изцяло в синьо, толкова тъмно, че почти черно. Стояха неподвижни и смълчани, опрели гърбове на стената. В очакване. Като прибрани в ножниците мечове.
Предан въздъхна.
— Надявах се, че са по-свестни. Надявах се, че след като заговорниците са махнати от редиците им, в тях е останало нещо достойно за уважение. Но изглежда не е. — Беше гледал ръцете си. Сега вдигна очи към Лант. — Някой от Петлите заплаши ли ви по някакъв начин? Имаше ли някакъв знак, че са знаели за заговора да убият лорд Сенч?
Лант изправи рамене.
— Когато тръгнах с тях, знаех само отчасти за случилото се с лорд Сенч и принц Фицрицарин. Ако бях осведомен по-добре, можеше да предприема друга тактика. И да съм по-бдителен и нащрек за всичко, което правеха и казваха.
— Валиден аргумент — заключи крал Предан и отново ме споходи мисълта, че Лант като че ли по-скоро е изправен на съд, отколкото да дава показания, които може да решат съдбата на Петлите. Шишко беше поверен на лечител. Вече бе дал дълго и мътно описание на лошото отношение към него от страната на мъжете, които уж трябваше да го защитават. След това бе поискал да си легне. Па̀рите в потилните го бяха затоплили, но още кашляше. Настойчивост, много пребледнял и изнервен, че е призован да говори пред такъв височайши съвет, беше потвърдил всичко казано от Шишко.
Кралица Елиания заговори. Не повиши глас, но думите ѝ се разнесоха ясни из залата:
— Сър, забранихте ли в някой момент категорично лошото им поведение? Напомнихте ли им, че Шишко е поверен на тяхната грижа?
Лант замълча да помисли и сърцето ми се сви. Не беше.
— Възразявах. Изтъквах им, че трябва да се държат като гвардейски отряд, особено когато сме на публично място, например в някоя гостилница. Не свърши работа. Без офицерите си те, изглежда, нямат никаква самодисциплина.
Предан се намръщи.
— Но не им забранихте пряко да прекратят с лошото си държане към Шишко, така ли?
— Аз… Не. — Лант се покашля. — Не бях сигурен дали имам тази власт, ваше величество.
— Ако не вие, тогава кой? — отрони тежко кралят. Лант не отвърна. Предан въздъхна отново. — Можете да си вървите.
Лант тръгна сковано. Преди да е стигнал до вратата, проговорих:
— Може ли да кажа нещо, кралю?
— Можете.
— Искам да изтъкна, че Фицбдителен пристигна във Върбов лес в окаяно състояние, дължащо се на тежък побой, който е понесъл в град Бъкип. И че е бил пребит отново, умствено, както и телесно, когато Върбов лес е бил нападнат.