— Каква?
— Не е сигурно — предупреди ме Предан, но Любезен заговори веднага:
— Както нареди кралят, разпратих дискретни питания, особено до онези от Старата кръв, които са свързани с хищни птици. Сигурен съм, че разбирате, че дори Осезаващи партньори обръщат малко внимание на неща, които не ги засягат. Но получих две донесения. Вчера един пощенски гълъб ми донесе съобщение от Картър Уик, Стара кръв, обвързан с женски гарван. Гарванът е намерил група хора, спрели на бивак в гората. Когато се опитала да дръпне от костите на някакви зайци, които са яли, хвърляли пръчки по нея. Каза, че имало бели коне.
— Къде?
Той вдигна пръст и продължи:
— Днес Рампион, младеж, чиято Осезаваща птица е сокол, ни прати вест. Соколът се оплакал от хора, които провалили лова му, като спрели за деня на една поляна, където птицата обикновено ловяла мишки. Белите коне били отъпкали снега и мишките се били скрили.
— Къде? — попитах отново настойчиво. Гневът ми се усилваше заедно с нетърпението. Най-сетне, най-сетне можех да предприема някакво действие. Защо всички стояха тук и бездействаха?
— Фиц! — заговори рязко Предан. — Успокой се. Изчакай да чуеш всичко. Осезаващите животни са ни дали две възможни местоположения, на един ден разстояние. И двете са в Бък. Едното от тази страна на Паянтовия мост, а другото близо до Жълтите хълмове. Озадачи ме много, защото се движат бавно.
Прехапах език, за да не запитам защо не съм чул тези донесения веднага щом са дошли. Предан продължи:
— Вече имам основание да подозирам, че знаем накъде са се запътили. Може да вървят само към брега, а има само три близки пристанища, където може да пристане голям кораб. Ако са четирийсет, с коне, ще им трябва голям кораб, за да напуснат.
— Имаме калфи на Умението, разположени по всички стари наблюдателни кули по крайбрежието. Заповядах двама да тръгнат заедно, единият изпил добра доза елфова кора, и да гледат за нещо необичайно във Фордж, залив Ноткуайт и Соларски пропад. При Соларски пропад намерихме каквото търсехме. Там има кораб, вързан за кейовете, който всички са пропуснали да видят освен пратеника ми с притъпеното Умение. Никой не знае кога е пристигнал, какъв товар е докарал или какво чака. Някои казват, че не знаели нищо за кораб, вързан пред очите на всички; други изобщо не ги интересувало. За жалост местните сили не могат да пленят нещо, което не могат да видят. Но вече се разпоредих кралската гвардия, разположена в кулата Рингхил, да осигури елфова кора за бойците и да отидат до Соларски пропад и да пленят кораба. — Ухили се победоносно. — В ръцете ни са. Отрязахме им пътя за бягство!
Стомахът ми се сви. Винаги съм предпочитал да действам крадешком пред откритото противопоставяне. Какво щеше да се случи, когато похитителите стигнат в Соларски пропад и открият, че пътят им е отрязан? Какво бих направил аз?
— Халкидските наемници ще са отчаяни. Може да убият пленниците или да заплашат, че ще го направят, след като разберат, че са открити.
— Биха могли — отстъпи Предан. — Но погледни тук. — Разгъна картата, която държеше под мишницата си, и посочи. — Гвардията от Рингхил ще е в Соларски пропад за по-малко от два дни. Халкидците пътуват бавно и крадешком. Смятаме, че ще им отнеме три или може би четири дни да стигнат до Соларски пропад. Местността е обрасла с гъсти гори. Конници може да преминат, но шейните няма да стигнат там. Ще трябва да вървят по пътищата или да изоставят шейните. Щом гвардията на Рингхил овладее кораба, те ще разделят хората си. Някои ще преградят пътя надолу към пристанището. Други ще заобиколят и ще ги нападнат отзад. — Пръстът му посочи точка, където пътят се спускаше от хълмовете към скалистите брегове на Соларски пропад. — Ще ги пленят и ще освободят Пчеличка и Шайн.
Вече клатех глава.
— Не. Трябва да съм там. Аз трябва да съм. — Чух колко глупаво прозвуча и добавих отчаяно: — Аз ги загубих. Аз трябва да ги върна.
Предан и Кетрикен се спогледаха.
— Очаквах да кажеш това — каза Предан. — Колкото и да е неразумно, както всички знаем, че е. И все пак го разбирам. Какво ли нямаше да направя, ако някое от момчетата ми беше похитено? Ако тръгнеш утре заранта с гвардията си, би трябвало да пристигнете скоро след стражата от Рингхил. Ще си там, за да я придружиш обратно.
— Няма ли камъни на Умението близо до Рингхил или Соларски пропад?
— Това вече прекрачва границите на неразумното и стига до чистата глупост. Не можеш безопасно да използваш Умението сам точно сега, още по-малко да пренасяш бойци със себе си. Гвардията в Рингхил е внушителна сила и имаме калфа на Умението сред тях. Тя ще ни докладва за всичко, което става. Фиц, знаеш, че това е най-добрата тактика. Какво би могъл да направи един човек срещу двайсет халкидски наемници? — Замълча, давайки ми възможност да се съглася с него. Не можех. Той въздъхна. — И като гледам лицето ти, радвам се да ти кажа, че не, не знаем за никакви стълбове, които биха ти съкратили това пътуване.