Обърнах се да си тръгна.
— Не днес — каза той зад гърба ми. — Тъкмо се прибрахме от дълга езда. И сме в траур. Може би утре или вдругиден.
Това предизвика мърморене и приглушен смях.
Имаше сто начина да се справя с неподчинението му. Прехвърлих ги всичките докато се обръщах и без да бързам тръгнах между масите към него, като смъквах пътьом ръкавицата от лявата си ръка. Усмихнах му се свойски. Той не помръдна.
— Аха. Май чух за тебе — казах, докато бавно се приближавах към него. — От моето конярче. Настойчивост. Мисля, че ти си го зашлевил, когато е защитил Шишко. Приятеля на краля.
Той се изкиска.
— Малоумникът на краля!
— Същият.
Не изгубих усмивката си, но изведнъж се задвижих по-бързо. Стигнах до него точно когато смъкваше краката си от масата на пода. Хилеше ми се нагло. Ударих го толкова силно, че усетих как костите на скулата му изпращяха под юмрука ми. Щом залитна в стола си, изритах краката под него. Той рухна на пода. Добавих един здрав ботуш в кръста и той се сви на кълбо.
— Вече аз командвам — казах му.
Тишината, която настъпи, не беше добра. Вреше от гняв. Заговорих в нея:
— Крал Предан ви даде на мен да ви задържа или да ви изхвърля. Точно сега мечовете ви ми вършат работа. Ако искате да продължите да служите в някоя гвардейска част, стройте се на плаца за упражнения. Докладвате на капитан Фоксглоув. Уважавате я. Тя ще избере кого от вас да задържим. Сега. Всеки, който реши да не се строи, е освободен от Гвардията на Бъкип. Завинаги.
Постоях неподвижен още миг. После тръгнах бавно към вратата, нащрек в случай, че някой ме нападне в гръб. Докато излизах на заснежената улица, чух как една от жените каза:
— Това е Осезаващия Копелдак, той е. Това, дето го направи, е дреболия в сравнение с каквото можеше да направи. Имате късмет, че не се превърна във вълк да ви разкъса гърлата.
Усмихнах, се, докато си нахлузвах лявата ръкавица. Метнах се на коня и препуснах. Десният юмрук в ръкавицата с тежест още ме болеше, но не толкова, колкото ако беше оголен. Сенч ме беше научил винаги да си пазя кокалчетата.
„Тръгвай веднага“, подкани ме сърцето ми. „Подготви се“, каза главата ми.
Този път приех по-разумния съвет.
Не мислех за това, което правех, докато отмервах внимателно елфовата кора и си правех чая. Не беше от праха от Външните острови, а от по-слабата билка, която събирахме в Шестте херцогства. И тази беше прясно събрана от мен, от едно елфово дърво близо до стария кладенец извън стените. Събрана зиме, тъй че го правех силен. Но не прекалено силен, иначе щях напълно да изчезна от съзнанието на котерията. Достатъчно силен обаче, за да мога да престана да мисля постоянно за стените си. Достатъчно силен, за да потуша Умението си, но Осезанието ми да остане незасегнато.
Изпих го и се качих да посетя Шута. Заварих го проснат по гръб на пода.
— Добре съм — каза той, преди да успея да отворя уста. Вдигна и двете си стъпала от пода с изпънати крака, вдигна ги колкото може по-нависоко. Не беше много. Потръпнах, докато ги задържа запъхтян. Не му проговорих докато не смъкна отново стъпалата си на пода.
— Изнервен съм — казах. — Мисля да изляза навън на дълга езда. Искаш ли да дойдеш с мен?
Той извърна глава към мен.
— Още не. Но ти благодаря, че си помисли, че бих могъл. Чувствам се по-силен. И… по-смел. Сънищата помагат.
— Сънища ли?
— Имам драконови сънища, Фиц. Битка за женска, която желая. И печеля. — Странна усмивка плъзна по лицето му. — Печеля — повтори тихо. Вдигна пак стъпалата си и ги задържа над пода, с изпънати пръсти. Започнаха да треперят и той ги смъкна отново. Сгъна коленете си и се опита да се извие, за да ги докосне. Да се разкърши. Чух го как простена и казах:
— Не се претоварвай много.
— Трябва — отвърна той. — Когато помисля, че е прекалено трудно, мисля за дъщеря ни. И намирам решимост.
Бях тръгнал да излизам, но думите му ме спряха.
— Какво правиш? — попита той.
— Лавицата на Сенч с билки и еликсири е малко неподредена. Трябва да напомня на Аш да е по-грижлив. — Много нечестна лъжа. Можех да намеря всичко, което ми трябваше, веднага. „Отвлечи му вниманието.“ — Радвам се за сънищата ти. Просто исках да знаеш, че може да не се видим тази вечер.
Усмивката му се изкриви.
— Дори и да беше тук, нямаше да те видя.
Изпъшках, а той ми се изсмя.
Чантата на седлото ми не беше тежка. Семе от карис и елфова кора тежат малко. Малко „отнеси ме“, върбова кора, валериан. Молех се дано Пчеличка да няма нужда от това. Избрах по-топло наметало. Смених ръкавиците с тежести с по-топли. Дебел вълнен шал около врата. Новите дрехи за Пчеличка. Само най-основните неща и малко храна. Готово.