Фоксглоув ги освободи и ги погледах, докато се разпръсваха вяло.
— В момента те мразят — подхвърли тя.
— Не ме интересува.
— Ще те заинтересува, ако получиш някоя стрела в гърба.
Кисела усмивка изви устните ми.
— Мислиш, че ще ги поведа в атаката ли? — Премислих следващите си думи внимателно. — Тръгвате на разсъмване. Аз ще ви настигна. Не поставяй никого от носещите знака на Копелдака на пътя на стрела в гърба. Оставяш Петлите да влязат първи.
— Гвардия Връхлитащ елен ще е готова — обеща тя и аз кимнах. Тя присви очи и бръчките на челото ѝ станаха по-дълбоки. — Какво замисляш, Фиц?
— Замислям да върна дъщеря си.
Обърнах се и я оставих намръщена.
В конюшните оседлах дорестата. Стегнах здраво пътната чанта за седлото. Усетих се, че си тананикам възбудено. Толкова хубаво беше, че най-сетне правя нещо, че съм престанал да чакам. Напълних торба със зоб и го добавих към продоволствието. Тъкмо приключвах, когато Настойчивост се показа иззад ъгъла и възкликна възмутено:
— Аз трябваше да направя това!
Усмихнах му се.
— Би ли ти харесало, ако някой оседлае коня ти вместо теб?
Възмущението му стана по-дълбоко.
— Разбира се, че не!
— Ето, виждаш ли — отвърнах със смях. Той ме гледаше стъписано. Предполагам, че никога преди не ме беше чувал да се смея.
— Какво правите? — попита момчето.
— Излизам на дълга езда. Отраснах тук, но от много време не съм яздил из тези хълмове. Възможно е да се върна късно. Има един хан долу край реката, който често посещавах на младини. Мисля да вечерям там.
— С бойна брадва?
— О. Ще я занеса за Фоксглоув, на ковача, когото тя харесва. Иска да ѝ сложат по-дълга дръжка.
Последва миг тишина. Вдигнах учудено вежда и го погледнах. Момчето трепна.
— Добре, сър. Желаете ли да дойда с вас?
— Не, не. Няма нужда.
А той попита с много по-тих глас:
— Има ли някаква вест за Пчеличка, сър? Лейди Пчеличка?
Поех си дъх. Без лъжа.
— Имаме какви ли не хора навън, наблюдават.
Той кимна и ми отвори вратата на конюшнята. Изведох дорестата кобила навън. Възбудата пробяга по нея все едно отърси муха от плешките си.
Аз също, казах ѝ. Аз също.
23.
Връзки и обвързвания
Вярвам, че това е най-дългият свитък в библиотеката за Умението, и съм го подложил на дванайсет различни превода от мои ученици и учени. Двама от учените бяха джамайлийски жреци от Са. Други двама бяха мъдреци от Външните острови. От дванайсетте преводачи двама предположиха, че ръкописът е хитър фалшификат, направен, за да се продаде.
Ако приемем, че оригиналният ръкопис е автентичен, тогава той най-вероятно е превод от много по-стар източник, може би написан от самите създатели на стълбовете-Умение.
Вярвам, че този свитък е бил непокътнат преди Славен Претендента да го продаде по време на Войните на Алените кораби. Загубата на тази информация е колкото непреодолима, толкова и вбесяваща, дори след толкова години. Това, което следва, е най-доброто ми тълкувание на останалото от свитъка. Открих го, опърлен и гниещ, на партера на една зала в Аслевял. Изгарянето означаваше, че само началото и краят на полуразвития свитък е останало четимо. Според описанието на Фицрицарин Пророка изгарянето вероятно е било последният отмъстителен акт на Бледата жена. Това бе огромна загуба за нас. Малкото, което е останало, стига, за да ни каже следното:
Строителството на нов портал не бива да се предприема без изключителна предпазливост и пълно съгласие на Стареите. Никога да не се забравя фактът, че всяка магия е размяна, сделка и покупка. От издялването на камъка до избора на мястото и окончателното изписване на руните процесът на сътворяване на портал е опасен и скъп, на цената на духовната и физическа смърт на тези, които вършат работата. Нека тези, що се трудят в този процес, да бъдат възнаградени подобаващо, защото те отдават години здраве заради идващите след тях. В ранното им състаряване и слабоумие нека за тях да се полагат грижи и да бъдат почитани. Нека семействата им да бъдат пощадени от всякакво бреме, защото грижата за тези, що отдават телата и умовете си в тази работа, трябва да е възжелана задача за радващите се на плода на такъв труд.
Останалата част от този свитък е тежко пострадала. Думи, които не може да бъдат благонадеждно преведени на опърлените фрагменти: