Как се казваш?
Издишах бавно.
Усещам формата на името ти в начина, по който мислиш. Трябва ли да го отгатна?
Чух тропот на копита зад нас. Препускащи в галоп коне. Повече от два. Отдръпни се встрани от пътя и бъди незабележим. Още преди да съм дръпнал юздите Бързонога се беше изместила встрани от пътя и забави. Твърде бързо се настройваше към мен. Да я отстраня от себе си беше все едно да се опитвам да махна перце с полепнали от мед пръсти.
Значи си Променящ?
Не. Това не може да се позволи. Блокирах ума си от нея.
Помислих, че ездачите са вестоносци или момчета, излезли да пояздят. Но когато погледнах назад и видях препускащия към мен Настойчивост, повел един оседлан кон и един без седло, сърцето ми се сви. Прис. Кобилата на Пчеличка. Не познах втория ездач, докато не се приближиха. И тогава се стъписах и почти се ядосах: беше Лант. Той дръпна юздите на коня си до мен. Беше пребледнял, лицето му — изпито от болка. Възможно ли беше да ми се струпат още проблеми на главата този ден?
— Трябваше да се възстановяваш, не да яздиш в галоп — казах. Постарах се да го кажа спокойно, заради Настойчивост.
Изражението на Лант стана кисело.
— А вие не трябваше ли да сте в Бъкип, да се подготвяте за тръгване утре с гвардията ви?
Имаше сто възможни лъжи в отговор на този въпрос. Най-правдоподобната щеше да е да кажа, че раздвижвам коня и себе си за дългата езда утре.
— Отивам за дъщеря си — отвърнах. — Сега.
Той ме погледна, кимна рязко и отсече:
— И за лейди Шайн.
Погледнах Настойчивост. Той срещна погледа ми спокойно.
— Лейди Пчеличка ще желае да язди своя кон на връщане.
Бързонога тръгна отново и двамата поеха от двете ни страни. Сърбеше ме да попитам, но изчаках.
Лант се предаде пръв.
— Отидох да навестя лорд Сенч, да го уведомя, че тръгвам утре заранта. Посещавам го поне веднъж всеки ден, дори когато не е в състояние да води разумен разговор, и не исках да си помисли, че съм го изоставил. Днес беше с ума си, макар и за кратко. Помоли ме да преразкажа разговора ни. След като го направих ми каза, че ще е най-добре да ида до конюшните веднага, ако искам да ви настигна.
— А аз помислих малко, когато ми каза да оседлая коня му — добави спокойно Настойчивост. — И тръгнах след него.
Стиснах зъби и премълчах. Не исках никой от двамата да е с мен. Нямах представа какво ще намеря и дали изобщо ще намеря нападателите. Исках да съм свободен да пътувам бързо и сам, а в края да съм толкова безшумен или толкова свиреп, колкото преценя за нужно. Бях взел семената карис само за мен. Не исках да ги предлагам на Лант, както беше ранен, и нямаше изобщо да ги дам на момче като Настойчивост. Успях да овладея гласа си и заговорих кротко:
— Казах ти, че ако раните ти те задържат, ще продължа без теб, Лант. Това все още е в сила. Настойчивост. Ти трябва да се върнеш в замък Бъкип веднага.
— Разбирам това — отвърна Лант, но в думите му се долавяше острата болка от унижението. Трудно ми беше да се трогна.
— Настойчивост?
— Сър. — Не беше променил хода на коня си и изобщо не ме погледна.
— Чу ли заповедта ми?
— Да, сър.
— Тогава се подчини.
Този път вече ме погледна. Очите му бяха блеснали и разбрах, че се мъчи да надвие бликащите в тях сълзи.
— Сър, не мога. Дадох обещание на иконом Ревъл. Той разбра, че уча лейди Пчеличка да язди. Не беше сигурен дали го одобрява, но след като му обещах, че ще се погрижа тя да не пострада, каза, че смята да докладва какво правим. А преди да започнат уроците с писар Лант ме повика отново и каза, че трябва винаги да съм готов да я защитя, в класната стая или където и да било във Върбов лес. И аз отново му обещах. И я защитавах. Въпреки че двамата с нея се бяхме поскарали няколко дни преди това. Все едно съм се заклел във вярност първо на нея, преди да се закълна на вас. Тъй че мисля, че само тя може да ми каже да я изоставя.
— Това е най-извъртяната логика, която съм чувал!
Не беше. Шутът можеше много по-добре да доказва своето.
Настойчивост мълчеше. Помислих да му заповядам още по-твърдо да се върне. Но ако пак откажеше, тогава какво? Да го сритам? Да го заплаша с меча? Момчето беше повече от упорито. Решено беше да става мъж. Много скоро с Бързонога щяхме да ги оставим зад себе си. И тогава можеше да е в помощ на Лант при връщането му в Бъкип. Чудесен принц бях, няма що. Не можех да накарам дори едно конярче да ми се подчини. Опитах се да събера волята си и да настоя.
Осезанието ми я усети миг преди да кацне на рамото ми. Потръпнах от внезапното кацане, а тя помръдна учудено с око.