Той извика стъписано и ръката му зашари за меча. Грешна тактика. Бях вече до него и оставих цялото ми разочарование да влее сила в юмруците ми. Ударих го в челюстта и погледът му се размъти. Преди да е успял да се съвземе, го обърнах по очи в снега. Докопах едната му мятаща се ръка и я стегнах здраво около китката с жилата на прашката. Наложи се да го затисна с коляно между плешките, докато успея да хвана и задържа другата му ръка. Беше стар и замаян, но същото така корав — и се бореше за живота си. Най-сетне извих другата му ръка, увих два пъти здраво жилата около лакътя и след това я завързах още по-здраво за другата китка. Не беше никак изящно, но се надявах да е точно толкова неудобно, колкото изглеждаше. Проверих възлите си, после го обърнах отново на гръб, върху вързаните му ръце. Вдигнах меча на Искрен, сграбчих го отзад за яката и го повлякох, както риташе, през снега. Съвзе се достатъчно, за да засипе мръсни ругатни и да ме нарече, съвсем основателно, с всички възможни варианти на „кучи син“. Виковете му бяха добре дошли. Докато Хоген не можеше да реагира на тях, можеше да прикрият звуците, които издавах, докато пъхтях и го влачех надалече от лагера.
Спрях едва когато престанах да виждам палатката и огъня. Пуснах го и постоях, с ръце на коленете, докато си оправя дъха. Опитах се да преценя колко време имам насаме с него. Другите наемници можеше вече да се връщат. Или не, ако се бяха натъкнали на гвардията на Рингхил. Ридъл, Лант и Настойчивост може би идваха. Или не. Беше напълно възможно да са избрали прекия път до Соларски пропад. Прогоних тези мисли от ума си и клекнах до пленника си. Потиснах Осезанието си. Направих го с неохота, понеже знаех, че това ще ме направи по-уязвим за скришна атака. Но беше съществено да потуша споделените усещания, за да мога да направя това, което трябваше да направя.
— Тъй. Сега ще си поговорим. Разговорът ни може да е приятелски или може да е много болезнен. Искам да ми разкажеш всичко, което знаеш за белите хора. Искам да знам всичко за деня, в който сте нападнали дома ми. И най-вече, искам да знам за жената и момичето, които отвлякохте от дома ми.
Той започна да ме ругае отново, но не беше особено изобретателен. Когато ми омръзна, гребнах шепа сняг и я натиках в лицето му. Той запръска слюнки и завика, така че добавих още, докато не млъкна. Седнах до него в снега. Той тръсна глава. Снегът вече се топеше по мокрите му червени бузи.
— Не ти е много удобно, нали? Искаш ли вече да ми разкажеш? — Той се надигна, сякаш се канеше да се изправи. Бутнах го отново в снега и поклатих глава. — Не. Лежи си. Кажи ми каквото знаеш.
— Когато хората ми се върнат, ще те накълцат на парчета. Бавно.
Поклатих глава. Заговорих на халкидски:
— Няма да се върнат. Половината лежат мъртви в другия лагер. Единственият, който е останал, не може да те чуе и види. Всеки, който е избягал, е налетял на войската на Бък. А ако са успели да стигнат до Соларски пропад, са видели, че корабът е преместен. Искаш ли да живееш? Кажи ми за пленниците, които взехте от дома ми.
Изправих се. Опрях върха на меча на Искрен в меката част точно под гръдната кост. Подпрях се на него, не толкова силно, че да пробие през кожата и вълната, но достатъчно силно, за да го заболи. Той зарита дивашки и изрева. След това изведнъж се отпусна в снега и ме изгледа с гняв. Сви упорито устни.
Не ме впечатли.
— Ако не искаш да говориш, си безполезен. Ще приключа с теб веднага и ще се заема с Хоген.
Враната изграчи силно над главата ми, след това изведнъж се понесе надолу и кацна на рамото ми. Кривна глава и изгледа пленника ми с едното си лъскаво черно око.
— Червен сняг! — изграчи тя радостно.
Усмихнах се и кимнах към нея.
— Мисля, че е гладна. Да ѝ дадем ли един пръст за начало?
Пъстра се намести по-близо до главата ми.
— Око! Око! Око! — предложи възторжено.
Постарах се да не издам колко изнервящо е това за мен. Не бях преместил тежестта си от меча и върхът му бавно и неумолимо пробиваше пластовете дрехи. Наблюдавах очите и стиснатите устни на халкидеца. Видях как преглътна и миг преди да се е опитал да се превърти, го изритах под ребрата. Мечът хлътна през дрехите и в плътта. Не го оставих да влезе много надълбоко.