— Недей. — Думата прозвуча като учтиво предупреждение.
Наведох се над него, с меча на Искрен още в раната му, и предложих:
— Хайде. Започни от самото начало. Кажи ми как бяхте наети и за какво. Докато говориш, няма да те нараня. Когато спреш да говориш, ще те нараня. Много. Започвай.
Гледах очите му. Погледът му пробяга веднъж към лагера. Веднъж към враната. Нямаше изход. Облиза напуканите си устни и заговори бавно. Знаех, че се опитва да спечели време. Нямах възражения.
— Започна с едно съобщение. Преди почти година. Един бял пратеник дойде при мен. Бяхме изненадани. Не знаехме как е намерил лагера ни. Но ни беше намерил. Дойде с предложение за много злато, ако свърша една услуга за хора, които се наричаха Слугите. Бяха от далечна страна. Попитах как тези далечни хора са чули за мен и ми казаха, че ме имало в много пророчества в тяхната религия. Каза, че били видели бъдещето ми, многократно били виждали, че ако направя каквото искат, правя не само голямо добро за тях, но придобивам власт, която съм си спечелил законно. В пророчествата им съм бил фигура на промяна. Ако съм направел това, което искат, съм щял да променя бъдещето на света.
Замълча. Явно е бил поласкан от такива твърдения и може би очакваше, че ще се впечатля. Изчаках. Гледах го втренчено. Може би завъртях малко меча.
Той изпъшка. Усмихнах му се и той продължи:
— Пратеникът ме увери, че като им помогна със задачата им, това ще ме постави на пътеката към слава и власт. Пътеката. Непрекъснато говореше за „пътеката“. Дойде със средства, помоли ме да взема подбрана сила въоръжени мъже и да отида с него до едно пристанище на Пиратските острови. Там имал армия от гадатели и ясновидци, които можели да ни поведат към успех, защото можели да предскажат коя ще е най-добрата ни тактика. Можели да изберат „единствената пътека от многото“, която най-добре би ни отвела до успеха. И намекна, че имали със себе си една много специална личност, човек, който можел да ни направи невидими и непроследими.
Чух ударите на брадвичка по дърво. Хоген най-сетне се беше сетил за какво са брадвите. Враната — беше кацнала на едно дърво над пленника ми — му изграчи насмешливо.
— И ти повярва на това?
Той ме изгледа почти предизвикателно.
— Беше истина. Показаха ни го, докато пътувахме към Пиратските острови. Онзи накара един от хората ми да забрави къде е вратата към стаята. Накара друг да забрави собственото си име. Сложиха храна на масата, скриха я от нас и след това я разкриха отново. Бяхме изумени. Имаха кораб и екипаж там. Дадоха ни златото, което ни бяха обещали само за да отидем да говорим с тях. Обещаха, че ако им помогнем да намерят Неочаквания син, ще ни дадат още злато, много повече.
Намръщи се.
— Само едно не ми хареса. Тази, която преговаря с нас на Пиратските острови, беше жена. Не бяхме очаквали това. Първият пратеник беше мъж. После, когато ни показаха мъжа, който можеше да прави магията, беше едно мекушаво и дундесто същество, което се гърчеше и трепереше от заповедите на жената. Беше непонятно за нас. Защо човек с такава сила да не прави каквото си пожелае?
Аз също се зачудих, но си замълчах.
— Измръзнах — наруши той мълчанието ми. — Както ти каза, стар съм. И не съм ял от вчера.
— Светът е суров. Представи си, че си дете, разпрано от изнасилвач. Толкова милост имам към теб, колкото ти си имал към нея.
— Нищо не съм направил на дете!
— Позволил си да се случи. Ти си командирът.
— Никога ли не си бил в битка? Хиляда неща стават едновременно.
— Не е било битка. А набег срещу неохраняван дом. И си откраднал едно малко момиче. Моето дете. И жена, която беше под моя закрила.
— Хе. Обвиняваш ме, след като ти не си могъл да ги защитиш.
— Вярно е. — Натиснах меча малко по-дълбоко в гърдите му и той изкрещя. — Не обичам да ми се напомня за това. Защо не продължиш с разказа си? За това как горди халкидски войници се продават като курви за злато, за да са слуги на една жена и един мекушав мъж?
Той не отвърна нищо и завъртях леко меча в гърдите му. Издаде звук все едно щеше да повърне.
— Не съм просто кой да е командир, нито просто кой да е! — Пое си дъх, след като отдръпнах леко меча от раната. Бликна кръв. Той наведе глава да я види и заговори запъхтяно: — Аз съм Елик. Над мен беше само херцогът на Халкида, когато седна на трона. Щях да съм херцог Елик Халкидски. Тогава дойдоха проклетите дракони. И неговата курва, дъщерята, която беше дадена на мен от баща ѝ, се обърна срещу собствения си народ и се самопровъзгласи за херцогиня! И седи на полагащия ми се по право трон! Точно затова продадох меча си. За да мога да си върна това, което ми се полага по право! Точно това са видели онези бели ясновидци и гадатели! Това ще се случи.