— Принц Фиц! — извика още някой и изведнъж моите Петли се заобръщаха към мен, хилеха се и размахваха мечовете си. Тръпка на умора, замайване, опиянение и отчаяние премина през мен. Пресегнах се да се задържа за Ридъл. Не паднах.
— Пчеличка тук ли е? Спасена ли е? — Гласът на Настойчивост бе станал висок и отново момчешки от тревога.
— Не — казах му. — Няма я. И Шайн я няма. — Събрах всяко късче сила, което ми бе останало. Коленете ми трепереха. Поех си дъх и усетих как силата на кариса почва да бушува в мен. — Тръгваме да ги търсим. Веднага.
26.
Ръкавица
За естествено родения, наречен Възлюбен или Любими, имаме само кратка генеалогия. Това се дължи на небрежността на Слугата, който го е приел при портите. Макар да твърди, че е направил пълно описание на рода и потеклото му, документът или не съществува, или е бил прибран на погрешно място по време на приемането и ориентирането на детето. Някои предполагат, че кандидатът сам е откраднал и унищожил документа, но според мен това едва ли е вероятно. Проницателността му е надценявана от твърде много негови надзиратели.
Въпреки че в началото детето беше весело и послушно, след като семейството му го уверило, че Клерес е най-подходящото място за него и че тук ще се грижат добре за него, с времето то ставаше необщително и студено. Малко споделяше с тези, които се опитваха да установят родословието му. Можем да кажем с относителна сигурност, че е живял с родителите си над двайсет години, че и тримата му родители са били стари и са започвали да не могат да се грижат за себе си или за Възлюбен. В началото той твърдеше, че имал две сестри, които му липсвали ужасно. По-късно отрече, че е имал сестри или братя. Усилието да ги намерим и да съберем рожбите им за развъждане със създадения от нас фонд от носещи кръвното наследство на Белите беше неуспешно.
Така Възлюбен остава единственият член на своето родословие, който имаме в регистрите си. Усилията ни да накараме Възлюбен да допринесе със създаването на дете за нашия фонд бяха напразни. Той е упорит, понякога жесток, свадлив и предизвиква сходно поведение у другите Бели, ако му се позволи да бъде в контакт с тях. Когато бе решено, че трябва да бъде белязан за лесно идентифициране все едно къде би могъл да отиде, той се противопостави на процеса на татуиране, дори се опита да изгори вече поставените на гърба му знаци.
Макар това да е крайно решение, мнението ми е, че трябва да бъде елиминиран. Дори описанията на сънищата му би трябвало да се заличат от сборниците ни и да се поставят отделно в регистрите ни, тъй като ги смятам за неблагонадеждни. Бунтът му е безграничен и той не проявява никакъв респект. Добре обмисленото ми мнение е, че той никога няма да бъде полезен за нас. Напротив, ще бъде разрушителен, ще разпалва бунт и ще наруши реда и мира на Клерес.
Първия ден и половина бягство от Дуалия беше ужасно — и за Шън, и за мен. Първата нощ намерихме сушина под един смърч и се свихме там, треперещи колкото от студ, толкова и от ужас. Близо до ствола земята беше гола и нямаше сняг, а килим от нападали иглички. Извитите надолу клони бяха като стените на палатка. Не бяхме успели да скрием следите, които оставихме, докато пропълзим вътре. Можехме само да се надяваме, че никой няма да се опита да ни проследи.
В далечината чувахме писъци, сърдити викове и един странен звук, който отначало не можах да разпозная.
— Това удари на меч в меч ли са? — прошепнах на Шън.
— Белите не носят мечове.
— Може да са взели от другите.
— Съмнявам се. Виж, сложи си палтото на земята и да седнем на него. Аз ще разтворя моето палто, а ти сядаш в скута ми и се пъхаш вътре с мен. Така ще ни е по-топло.
Добрината на предложението ѝ ме изненада толкова, колкото и практичността му. След като се сгуших в нея, попитах:
— Как го научи това?
— Когато бях много малка, баба ми ме водеше у дома след едно гостуване. Колелото на каретата се счупи. Беше зима и нощ и кочияшът ни трябваше да отиде да доведе помощ. Баба ме загърна в палтото си, за да ми е топло. — Говореше над главата ми.
Тъй. В детството ѝ беше имало возене в карети и добра баба.
— Значи не всичко в живота ти е било ужасно.
— Да. Не всичко. Само последните четири или пет години.
— Съжалявам, че не са били по-добри за теб — прошепнах и, странно е да го кажа, бях искрена. Почувствах я по-близка, сякаш бях по-голямата тази нощ, или тя беше по-млада.
— Шшт — предупреди ме тя и замълчах. Гневни викове все още раздираха нощта. Дълъг писък се извиси, заглъхна и отново се извиси. Помислих, че никога няма да спре, и зарових лицето си в рамото на Шън, а тя ме притисна до себе си. Въпреки че се бяхме сгушили една в друга, все още ни беше много студено. Тъмното и гората изглеждаха толкова огромни, че имах чувството, че сме някакъв упорит орех, който се мъчи да се разпука от студ. Чух тропот на препускащ в галоп кон; подмина ни и въпреки че изобщо не беше близо, потреперих от страх. Всеки момент очаквах някой да извика, че са ни намерили. Щяха да ни сграбчат и този път нямаше да има никаква Дуалия, която да ни защити. Или Дуалия и Винделиар щяха да дойдат с неговите замъгляващи лъжи и нейните меки жестоки ръце и да ни вземат за Слуги. Стиснах очи и съжалих, че не мога да затворя ушите си.