А след това един ден получила съобщение и се измъкнала от къщата късно вечерта. Срещнала се с жена с два коня в дъното на градината и избягали. Изведнъж спря. Дишаше задъхано.
— Можеш ли ти да повървиш отпред за малко? — попита ме.
Минах отпред и изведнъж оцених работата, която беше вършила от разсъмване. Поведох по по-лъкатушен път, като търсех по-плитък сняг под завета на дървета и храсти. Въпреки това си беше тежка работа и по гърба ми започна да се стича пот. Нямах дъх да говоря, а Шън като че ли беше изчерпала думите и историите си. Замислих се за това, което бях научила за нея, и всъщност съжалих, че не беше споделила тези разкази още когато бе дошла да живее с нас. Сигурно щях да мога да я харесам, ако знаех повече за нея.
Не издържах толкова дълго като Шън. Казах си, че е защото съм по-малка и трябва да вдигам краката си по-високо на всяка стъпка, за да пробивам през снега и да се напрягам заради дърпането на палтото ми. Шън отново тръгна отпред, когато бях забавила повече, отколкото можеше да изтърпи, и ни поведе по някаква уширяваща се долина. Надявах се отчаяно да зърнем селска къща или стопанска постройка. Но не виждах никакъв дим от комин и чувах само птичи зов. Може би овце и добитък пасяха тук през лятото, но бяха прибрани в кошарите им за зимата.
Щом слънцето се измести, сенките на хълмовете запълзяха над нас и осъзнах, че вървим на изток. Помъчих се да реша дали това означава, че сме по-близо до Върбов лес, но бях твърде уморена, а и гладът впиваше нокти в корема ми.
— Скоро трябва потърсим някакъв подслон — заяви Шън.
Вдигнах очи. Гледала бях само в краката ѝ. Нямаше ели и борове тук, но на юг от нас видях голи върби покрай някакъв поток. Бяха сиви и клонести, а снегът на земята под тях беше плитък.
— Може би под върбите? — казах. — Ако не намерим нещо по-добро.
Започна да се стъмва и ясният ден, който почти ми се беше сторил добър, вече като че ли стана по-жесток, студът се усили. Пред нас се виждаше лъкатушеща линия голи храсти, която показваше, че скоро ще стигнем до друг поток.
Имахме късмет. Потокът явно течеше бърз и буен през пролетта, защото бе прорязал дълбоко дере. Сега течеше кротко под леда, но в подровените брегове се показваха корени и в пръстта зад тях имаше кухини. Корените висяха отпуснати като завеси от въжета. Пъхнахме се в една от големите дупки.
Това е добре. Стойте тук и ще сте в безопасност. Усетих как Вълкът Баща вътре в мен се успокои.
— Гладна съм — казах тихо.
Шън се наместваше и се загръщаше в палтото си. Направих като нея.
— Поспи — каза ми тя. — Когато човек спи, поне не мисли за храна.
Стори ми се добър съвет и го изпълних; отпуснах чело на коленете си и затворих очи. Бях ужасно уморена. Копнеех да си събуя ботушите. Помечтах си за гореща баня и за мекото си пухено легло. После заспах. Сънувах, че татко ми ме вика. После сънувах, че съм си у дома и на шиша в кухнята се пече месо. Можех да го надуша и можех да чуя съскането на въглените, когато тлъстината капе в тях.
Събуди се, кутре, но не издавай звук. Разгъни се. Бъди готово да бягаш или да се биеш.
Отворих очи. Беше дълбока нощ. През смъкнатата качулка и завесата от корени видях пламъци. Примигах. Оказа се малък лагерен огън до потока. Над пламъците бе закрепен шиш с някаква птица на него. Никога не бях подушвала нещо толкова вкусно. След това между мен и пламъците премина силуетът на мъж. Халкидски войник. Бяха ни намерили.
Можех да се измъкна тихо от леговището ни и много бавно да изпълзя навън, но вместо това сложих ръка на качулката на Шън и леко потупах по устните ѝ, а после покрих устата ѝ с шепа. Тя се задърпа за миг и след това внезапно затихна. Не издадох звук, когато вдигна качулката си. Светлината на огъня зарисува ивици сянка по лицето ѝ, когато зяпна към него. Тя се наведе и долепи устни до ухото ми.
— Това е Керф. Онзи, дето каза, че щял да ни помогне.
Внимавай, предупреди ме Бащата Вълк.
— Не му вярвам — прошепнах в отговор.
— И аз. Но има храна.
Постара се да е тиха, докато измъкваше стъпалата си изпод палтото, но Керф се обърна към нас.
— Знам, че сте там. Не се бойте. Дойдох да ви върна у дома. При семейството ви. Излезте да хапнете.
Гласът му беше дълбок и кротък. О, как исках да му повярвам! Но Шън леко ме бутна да ми покаже, че тя ще излезе първа. Измъкна се през завесата ни от корени и се изправи.