— За да могат да ми се подиграват заради липсата на умения ли? За да мога да се издъня отново?
Как изобщо се беше превърнал в такава самовлюбена пача? Още едно нещо за поправяне, още една задача на главата ми, която не исках.
— Лант, мускулите на гърдите ти са прерязани. Трябва да зараснат и след това да укрепнат. Нека Фоксглоув да ти помогне с това. Само това ти предлагам.
Той помълча малко. После каза:
— Баща ми ще е много разочарован.
— И от двама ни — подчертах.
Мисля, че получи някаква странна утеха от думите ми.
Денят отмина по начин, който в друг момент щеше да е приятен. Времето остана топло за зимата. Бързонога възвърна духа си дотолкова, че поиска да е пред другите коне и с радост я оставих. Пъстра полетя пред нас, направи кръг и кацна за малко на рамото на Нас, после отново излетя напред. Днес приличаше просто на питомна врана — само грачеше без думи, щом полетеше. Веднъж, когато беше кацнала на рамото на Нас, я попитах:
— Колко думи знаеш?
Тя кривна глава към мен и попита:
— Колко думи знаеш?
Нас почти се усмихна и подхвърли:
— Каза го точно като вас.
Добре поддържаните пътища избягваха височините и лъкатушеха през малки селца. Във всяко селище спирахме, за да разпитаме за Пчеличка и Шайн и да кажем на всеки ханджия, че има голяма награда за две изгубили се момичета. Никой нямаше новина за нас.
Вечерта наехме стаи в един хан. С Ридъл, Фоксглоув и Лант се настанихме над кухните. Стаите бяха топли. Гвардията ми и Настойчивост получиха плевника над конюшните. Петлите щяха да спят в гостилницата. Зарадвах се на добре приготвеното ядене и халба ейл, и на ранното легло в чиста стая, последвани от среднощен юмручен бой, след като моите Петли не си легнаха, а се скараха помежду си. Врявата ме събуди. Нахлузих панталоните и хукнах надолу по стълбите. Докато дойде Ридъл, имах едно насинено око, двама мъже проснати на пода и един заклещен в ъгъла. Изгонихме и тримата в конюшните и обещахме на ханджията да заплатим щетите. Докато се качвахме, Ридъл подхвърли:
— Обикновено принцовете не правят такива неща.
— Не се представям добре в тази роля, нали? Колко пъти съм се чудил какво ли ще е да съм законен и признат като потомък на Пророка в замък Бъкип. Намирам го по-скоро за бреме, отколкото за привилегия.
— Ще свикнеш — обеща ми той неуверено.
На заранта ме следваха двама Петли по-малко. Какво пък, това означаваше двама по-малко, с които Фоксглоув да се оправя. Бяха взели конете и бяха оставили гвардейските си куртки. Сметнах го за малка загуба. Фоксглоув беше проспала свадата в кръчмата и не ѝ казах нищо. Сигурен бях, че много скоро ще го чуе.
Денят беше мрачен, със снежни облаци и лек вятър, който се събуждаше от време на време и мяташе ледени кристали в лицата ни. Двамата с Ридъл яздехме един до друг в мълчание, изпълнено с лоши предчувствия. Мисля, че и двамата се бояхме от връщането си в замъка. Бяхме възстановили реда от предния ден, с Лант и Настойчивост един до друг зад Ридъл и мен. Чувах откъслечни разговори и заключих, че наскорошното им бойно преживяване им е дало нещо общо, което да ги сближи. Момчето все още водеше Прис. Празното ѝ седло ме бодеше в сърцето всеки път, щом погледнех назад.
Имах чувството, че се връщам у дома с подвита опашка. А някъде, някъде там беше моята Пчеличка и не се бях доближил нито стъпка до това да знам къде е. Утрото отмина с малко приказки между Ридъл и мен. Понякога враната излиташе високо и пред нас, после се връщаше, сякаш за да се увери, че я следваме. Бях толкова свикнал с нея, че почти не я забелязвах. По-често клечеше на рамото на Нас, макар че веднъж малко се изненадах, като я видях кацнала на Лант.
Прехвърлихме едно възвишение и видях на пътя пред нас ездач на кафяв кон, следван от оседлан бял. Огледах ги за миг, докато идваха към нас. Ездачът беше нисък и беше смъкнал качулката си над лицето си. Яздеше в лек тръс, но дори отдалече можех да разбера, че кафявият кон е измъчен и е на ръба на силите си. Главата му клюмаше при всяка стъпка. Опита се да забави и ездачът му го срита силно.
— Бял кон — каза Ридъл. В същото време аз казах:
— Бяло палто.
И подвикнах през рамо на Фоксглоув:
— Спри строя. Вдигна ли ръка, подкарай ги в галоп. Ако не, стой на разстояние.
Тя кимна. Прие командата, но беше недоволна, че не може да тръгне с нас.