Но усилието ми да я успокоя и да я накарам да се съсредоточи се провали.
Тя бавно извърна глава към мен.
— Баща ми ли? — попита глухо.
— Нашият баща. — Гласът на Лант прекъсна и ми се прииска да го ударя. „Не сега, не сега.“ Но той продължи: — Лорд Сенч е твой баща.
Тя примига. Изражението ѝ ми напомни за бездомно животинче. Скоро щеше да рухне и с нея — шансът ми да намеря Пчеличка. Заговори бавно.
— Лорд Сенч е твой баща имаш предвид. Ти ми каза тайната си… в нощта преди…
Очите ѝ се разшириха. „Не, не позволявай мислите ѝ да се върнат към деня, в който бе изнасилена и отвлечена.“ Помъчих се да запазя гласа си спокоен.
— Трябва да знам къде е камъкът, Шайн!
Лант вдигна треперещата си ръка.
— Нека да кажа. Нека да се каже преди гвардията ви да е дошла тук. Нека да го кажа и да се свърши! Не мога да го понасям това повече. — Погледна я, лицето му бе изпълнено със скръб. — Шън… Шайн. Ти си моя сестра. Шайн Звездопад. Лорд Сенч е баща и на двама ни.
Тя зяпна, очите ѝ зашариха от мен към Ридъл, после към Лант.
— Това е лоша шега — каза накъсано. Долната ѝ устна затрепери. — Ако изобщо ме обичаш, ще ме отведеш оттук, колкото може по-бързо.
Лант ме погледна измъчено.
Понякога е по-добре да смъкнеш превръзката бързо.
— Разбира се, че те обича — уверих я. — Той е твой брат. Никога не би позволил да пострадаш.
Тя извърна рязко глава и ме зяпна.
— Мой брат?!
Ридъл ни гледаше слисано. Някои тайни не може да се запазят безопасно. Не и без риск от ужасни последствия. Заговорих тихо:
— Лорд Сенч е баща и на двама ви. — Поех си дъх и се опитах да заговоря сърдечно. — А сега трябва да ни заведеш обратно до камъка. Където е изчезнала Пчеличка.
Тя ме зяпна. После отново извърна глава и погледна брат си. Какво видя там? Същите прилики, които бях видял аз, след като се бях научил да гледам за тях?
— Лант — промълви тя с отпаднал глас, сякаш го викаше от много далече. А после коленете ѝ се огънаха и тя се свлече на пътя. Тежкото кожено палто се смъкна около нея и както лежеше там, изведнъж ми напомни за тънка сърна, убита от зимата. Ридъл клекна до нея и опря пръсти на гърлото ѝ. Вдигна очи към мен.
— Твърде много ѝ дойде. Припадна. А не можем да чакаме да се свести. Ще трябва да проследим дирите ѝ обратно. Да извикаме Фоксглоув да я вземе?
Лант простена. Хванах го за ръката над лакътя преди да е паднал на колене до нея. Заговорих на ухото му:
— Не е твоя вина. И ще е най-добре да оставиш някой друг да се грижи за нея, докато се съвземе. Ще ѝ трябва време, също като на теб.
Той се опита да се отскубне от мен, но го задържах здраво; опрях палеца си на едно определено място и натиснах между мускулите на ръката му по начин, който определено не беше приятен. Както се надявах, на мига стана от тъжен гневен. Ридъл вече надигаше Шайн. Вдигнах другата си ръка и махнах на Фоксглоув и войниците.
— Пуснете ме! — настоя тихо Лант. Поне намери присъствие на ума да бъде дискретен донякъде.
Усмихнах се и заговорих тихо, все едно говорех от грижа за Шайн. Постепенно отслабих натиска на ръката му.
— Когато можеш да се контролираш, ще спра да те контролирам. Твърде много хора гледат, за да се поддаваш на чувствата си точно сега или да си говориш сърдечно с Шайн за това кой е баща ви и какво означава това за нея. Тъй че ще се качиш на коня си и ще яздиш до Ридъл и мен, и ще ни помогнеш да проследим дирите ѝ обратно до камъка, и ще оставим грижите за нея на Фоксглоув и гвардията ми. Разбрано?
Не му хареса. Не ме интересуваше как се чувства. Наблюдавах лицето му и видях момента, в който осъзна, че логиката е на моя страна. Спря да се бори и го оставих с конете, докато отида да поговоря с Фоксглоув и Ридъл. Шайн можеше и да се е свестила, но не мърдаше. Очите ѝ бяха свити на цепки и не се обади, когато помолих Фоксглоув да направят носилка и да я качат на нея. Фоксглоув кимна и започна да се разпорежда на едни да намерят здрави клони и на други да съберат дърва за огън и да го разпалят, тъй че Шайн да може да получи гореща храна и пиене, преди да тръгнат. Съгласих се с това. Взех с мен Лант, Ридъл и няколко от останалите Петли и поехме бавно в посоката, от която бе дошла Шайн. Престорих се, че не забелязвам, че Настойчивост тръгна след нас, с Пъстра на рамото му. Момчето бе станало свидетел на разкритието на Лант. Щях да се оправям с това по-късно.