Елиания ни беше чула.
— Не! Тях обвини! Онези, които са я отвлекли. Всички те трябва да бъдат изловени и убити! Убити като свине!
— Елиания. Фиц е убил тези, които е можал. Другите са влезли в камъка.
Предан се опитваше да я утеши. Вдигнах глава. Сляп или не, погледът на Шута се впи в лицето ми. Той стана, заопипва за рамото на Спарк и тя се пъхна под ръката му все едно беше дълго упражняван номер. Видях, че устата му се раздвижи, и разбрах, че ѝ шепне нещо. Щеше да отиде при Елиания и този съюз щеше да е непредсказуем и опасен като някой от опитите на Сенч с взривни вещества.
— Чуйте ме — заговори Предан. В гласа му се долавяше онзи неопределим тон на човек, който взема положението под контрол. — Моля ви. Събрали сме се тук, за да оплачем нашата малка Пчеличка. Трябва да пазим своята скръб в тайна, докато не определим как магията е използвана срещу нас и дали има нова опасност от атака от невидими врагове. Ще отвърнем на удара веднага щом имаме тактика и цел. Дотогава събираме информация и планираме. Не бива да тревожим херцогствата, докато нямаме защита, която да им предложим. — Поклати глава и стисна зъби. — Застрашени сме на повече от един фронт. Огромен зелен дракон връхлита над Фароу и не само отнася добитък, но разрушава обори, за да стигне до животните. Два други дракона са застрашили Беарния. Драконовите търговци пък твърдят, че нямат контрол над тях, и заплашват с възмездие всеки, който ги нападне. Пиратските острови са увеличили налозите за нашите търговски кораби с трийсет процента и настояват, че налозите трябва да се изплащат само в злато или бренди от Сандседж. От Тилт докладват за епидемия, която убива овцете и кучетата. А в Планините…
— Винаги е било така — прекъсна го Кетрикен. — Една трагедия не означава, че другите проблеми са премахнати. Но ти си прав, Предан. Дойдохме тук, за да поскърбим и да си дадем каквато малка утеха можем. — Надигна се и протегна ръка на снаха си. Елиания я пое и Кетрикен ѝ помогна да стане. — Хайде.
Двете кралици поведоха и всички ги последваха към камината. Рицарин, син на Бърич и Моли, дойде при мен и ми подаде ръка.
— Можеш ли да вървиш? — попита ме без капка жалост.
— Мога. — Но все пак хванах ръката му, за да стана.
Спарк извади ножици от джоба на престилката си. Кетрикен и Елиания бяха донесли отрязаните си коси в копринени торбички. Хвърлиха ги в пламъците и зловоние изпълни стаята. Миризмата ми напомни как двамата с Пчеличка бяхме изгорили тялото на вестоноската. Малкото ми момиче беше толкова храбро онази нощ. Внезапно ми се повдигна. Що за спомен за малкото ми дете — как ми беше помогнала да скрия убийство. Не можех да говоря, докато всеки хвърляше кичур в пламъците и разказваше спомен, или изказваше съжаление, или навеждаше мълчаливо глава. Хеп разказа за рокличката, която ѝ бе подарил, и как тя приличала на „малко празнично сладкишче, поръсено със захар“, когато я облякла. Кетрикен поговори със съжаление как погрешно била преценила жизнеспособността ѝ, когато я видяла като бебе. Копривка сподели нещо, което така и не бях знаел: как минала покрай една стая и видяла Пчеличка да танцува, сама, докато гледала през прозореца падащия сняг. Но когато дойде моят ред, можах само да поклатя глава.
Предан взе ножиците от Спарк, отряза кичур от тила ми, където едва щеше да се вижда, и ми го даде, за да го хвърля в огъня. Направи същото с другите. Косите на Кетрикен и Елиания нямаше как да се върнат, но нямаше да дадем на другите повод да се чудят. Когато пристъпи напред, за да даде кичура си коса на огъня, Шутът сложи ръка на рамото ми.
— По-късно — каза ми тихо.
И това беше всичко. Нямаше телце, което да поставят на клада. Малката ни церемония за сбогуване беше недовършена и завинаги щеше да остане така. Бях с роднините си, но никога не се бях чувствал по-самотен. Копривка ме прегърна. Кетрикен хвана ръцете ми, погледна ме в очите и само поклати глава. Спарк дойде, за да ме заведе при Сенч. Той ми се усмихна и ми благодари, много тихо, за това, че съм върнал момичето му. Не можах да преценя дали изобщо разбира, че Пчеличка е изгубена за мен завинаги.
Всеки от тях идваше при мен, с дума или прегръдка, и след това тихо напускаше. Братята на Копривка я отведоха и Ридъл тръгна след тях. Децата на Сенч го отведоха в стаята му. Спарк отведе Шута, а Хеп се измъкна след тях, вероятно за да поговори тихо с него. Кралица Елиания излезе със синовете си.
Останахме само аз, Предан и Кетрикен. Предан ме погледна и каза със съжаление:
— Трябва да тръгвам. Трима от херцозите са дошли, за да обсъдят с мен опустошенията на драконите и какво може да се направи.