— Току-що се събудих. Не знам дори какво ще правя днес.
Той се намръщи.
— Сутрин ли е? Не е ли късна нощ?
— Сутрин. Призори.
Още един ден без Пчеличка. Тази нощ щеше да е още една нощ от същото. А утрешният ден щеше да е още едно празно разсъмване. Какво щях да правя с живота си сега? Знаех. Но не беше избор, който смятах да споделя с когото и да било.
Усетих я миг преди гобленът да се раздвижи. Гледах натам, когато ъгълът му се вдигна и Спарк се появи. Роклята ѝ беше в синьото на Бъкип. Носеше бяла шапчица, обшита с дантела и украсена с костени копчета, обагрени в синьо. Хубаво момиче, което щеше да стане красива жена.
Каквато никога нямаше да стане Пчеличка.
— Извинете ме, сър. Отидох до стаята ви с поднос със закуска и ви я оставих там. Но…
Поколеба се и разбрах затруднението ѝ. Не ме беше намерила там и не бях спал в леглото си.
— Тук съм. Като сляза, ще си изям закуската. Не се притеснявай, Спарк.
— О, нямам предвид храната, сър. Предадоха ми съобщение от стюарда, да ви се предаде веднага щом се събудите.
— И?
— Кралят има среща с херцога на Фароу тази сутрин, в личните си покои. Нареди да го изчакате в преддверието, за да говори с вас след това.
— Благодаря ти, Спарк.
— Няма за какво, сър. — Момичето се поколеба. Канеше се да ми поднесе съболезнованията си. Не ги исках. Не исках да чувам някой пак да каже колко съжаляват, че Пчеличка вече я няма. Тя видя лицето ми и само кимна. На Шута каза: — Сър, сега ли искате закуската си, или след малко?
Шутът изсумтя, нещо средно между насмешка и отвращение.
— Всъщност ще си легна малко. Може би по-късно, Спарк.
— Разбира се, сър. — Приклекна в лек реверанс и ми се стори, че зърнах за миг усмивка, сякаш това бе ново умение за нея и я радваше. Завъртя се пъргаво и излезе.
— Е, Предан те спаси за днес. Но те предупреждавам, Фиц: ако не решиш какво ще правиш с остатъка от живота си, някой друг ще го реши вместо теб.
— Едва ли е нова ситуация за мен — напомних му. — По-добре да ида да изчакам да се видим с Предан.
— По-добре е да идеш до потилните, преди да се срещнеш с краля. Всъщност те надуших преди да те чуя.
— О. — Намръщих се, щом осъзнах, че все още нося дрехите, с които бях напуснал цитаделата Рингхил. И бях спал в леглото на Кетрикен с тях.
— Едно нещо ме притеснява все още — каза внезапно Шутът. Беше се отпуснал в стола си и пръстите му отново играеха между него и светлината на пламъците. Блестяха почти като златни.
— Какво?
— Според Шайн в стълба Умение ги е отвела Дуалия. Не Винделиар, който, предполагам, притежава доста Умение или друга подобна магия. А Дуалия. Познавам я. Тя е Слуга, от глава до пети. Нито капка Бяло у нея, и определено не е Умела. Как го е направила?
Какво значение имаше? Беше го направила. Умът ми се върна на подробностите в разказа на Шайн.
— Шайн каза, че Дуалия ги е накарала всички да се държат за ръце. После сложила на ръката си ръкавица, преди да докосне камъка. Много тънка ръкавица със сребърни връхчета на пръстите…
Осъзнахме го в един и същи миг. Зяпнах, когато той извърна наранените си пръсти към себе си, сякаш можеше да види отрязаните възглавнички.
— Чудех се защо ми ги взеха — подхвърли. — Сега знаем.
Бяха отрязали Умението от върховете на пръстите му; пришили ги бяха на ръкавица и с тях бяха взели детето ми в камъка.
Призля ми, а след това ярост пропука скръбта ми.
Извърнах поглед от него. Когато го погледнах отново, той търкаше върховете на обезобразените си пръсти. Сякаш си спомняше дните, когато бяха посребрени с магия.
30.
Принц Фицрицарин
За разлика от времето на крал Умен, когато Майстор на Умението Гален отсъди Умението и цялото знание за неговото използване да бъде ограничено до колкото може по-малко практикуващи, лейди Копривка от самото начало на своята служба като Майсторка на Умението предложи дори на хора с по-ниски нива на способност да им се възлагат задачи, които могат да изпълнят. Под нейното водачество призивите за учащи в Умението бяха огласявани на всеки десет години и се оформяха котерии веднага щом практикуващите достигнеха статута на калфа.
Така днес съществуват над дузина котерии в служба на управлението на династията на Пророка и близо двайсет соло, или единаци. Всяка от наблюдателните кули по крайбрежието и по границата с Халкида включва по един Умел между бойците си и всяко херцогство има котерия, посветена на неговите нужди. Умели биват включвани в дипломатически делегации, пращани във Външните острови, Бинград и Джамайлия. Способността бързо да се съобщава информация за заплахи за кралството улеснява изпращането на войски. Разрушени от наводнения мостове, пътни разбойници и пирати са само някои от заплахите, на които бързо се реагира, защото е налице бърза комуникация.