В стаята си намерих изстиващата си закуска и чисти дрехи. Погледах храната без никакъв апетит, след което я разбърках малко, за да изглежда, че съм хапнал нещо. Зачудих се защо изобщо си правя този труд. Защото Спарк, тоест Аш, ще докладва, че не съм ял? На кого? Нелепо.
Слязох до потилните с чистите дрехи под мишница.
Потилните са великолепна традиция в Бъкип, място, където бушуващи огньове се срещат с ледена вода. Има зала за къпане, зала за напарване и потене, а след това място, където да отмиеш потта и да се преоблечеш. Има сектор за гвардейци и за слуги. И още една група зали, които никога не бях посещавал, за благородническото съсловие, включително кралската фамилия.
Този ден влязох там.
Бях едновременно притеснен и подразнен, когато заварих там слуга, който чакаше да вземе дрехите ми, чистите и мръсните, да ме облее с топла вода и да ми предложи сапун и парцал за изтриване, да ме полее отново, да ме изплакне и след това да предложи да плисне водата на нажежените до червено стени на желязната кутия, за да ми направи пара. Приех старателните му услуги общо взето с мълчание. Постарах се да не изглеждам сърдит или недоволен. Беше трудно. Потилните някога бяха място, където можех да съм сам с мислите си или да се позабавлявам в грубата компания на гвардейците. Свършило беше.
Чист и подсушен, уверих човека, че мога да се облека и сам, и го разкарах от стаичката за обличане. Там имаше пейка и дори огледало и гребени. Вкарах се в приличен ред.
Преддверието на залата за аудиенции на Предан представляваше удобно помещение с огън в камината и пейки и столове с възглавнички. Големи картини на ловни сцени в позлатени рамки оживяваха каменните стени. Човек можеше да пуши или да пие чай. Двама слуги стояха готови да донесат всичко каквото можеше да поиска чакащият гост.
Не бях единственото лице, чакащо Предан да му отдели време. Стара дама с отрупана с копчета рокля и изящна шапка вече бе изпила няколко чаши чай. Скромно облечен тип беше изпънал няколко свитъка на една маса и добавяше бележки по тях, докато чакаше. Двама млади благородници седяха на противоположните краища на една пейка и се гледаха навъсено. Явно имаха спор, който Предан трябваше да разреши.
Най-сетне вратата се отвори и херцогът на Фароу излезе със съветника си. Двамата му слуги го поздравиха с припрян поклон и той забърза по пътя си. Бях изненадан не по-малко от другите чакащи, когато пажът веднага посочи, че трябва да вляза аз. Единият млад благородник се покашля шумно, но пажът го пренебрегна и ме въведе вътре.
Тази зала беше по-пищно обзаведена и имаше по-войнствен облик от преддверието. Картините тук представяха битки и герои, а пространствата между тях бяха заети от оръжия, спечелени в завоевания. Имаше трон за краля, разположен в средата на помещението, на подиум. В другия край на залата имаше зона с масичка и удобни столове, подредени около нея. Беше близо до уютна камина и на масата бяха сложени леки закуски и освежителни напитки.
Предан не беше на масичката.
Седеше на трона си, с тежка мантия и с корона, и не можех да сбъркам, че аудиенцията ми е с крал Предан на Шестте херцогства, а не с моя братовчед. Нямаше радушна усмивка, която да ме отпусне, нито небрежен поздрав.
Когато стигнах колкото сметнах за подходящата дистанция, се поклоних.
— Ваше величество.
— Принц Фицрицарин. — Височината на трона бе такава, че дори седнал Предан ме гледаше отгоре. Изчаках. Той заговори спокойно. — Вие намерихте Шайн Звездопад и я върнахте у дома. Майка ми я е взела под своята опека. Връщането ѝ на лорд Сенч му е донесло много утеха и е облекчило състоянието му. Благодаря ви за тази служба.
Наведох глава.
— Беше част от това, което тръгнах да направя.
Той не отговори на това, а каза:
— Преди да напуснеш тайно замък Бъкип, последния път, в който се събрахме, за да обсъдим похищението, в кулата на Искрен, аз те попитах дали помниш, че съм твоят крал.
Кимнах бавно.
Известно време той само седеше и ме гледаше. После бавно поклати глава.
— Принц Фицрицарин, говоря ви като вашия монарх. Повиках ви днес тук, за да ви напомня, отново, че аз съм вашият крал. Да ви напомня също, че вие сте принц Фицрицарин и изцяло в публичния поглед. Съжалявам, че посред нашата скръб се налага да обсъждаме точно това. Но не смея да ви позволя да продължите така, както започнахте! — Замълча и видях как се мъчи да запази самообладание.