— Повтарям това, което споменах вчера. В Бъкип стават много повече неща от личната ни трагедия. Много повече от това лорд Сенч да идва разнищен и вие да сте непредсказуем с вашето Умение. Много повече от това да обявя, че Копривка е моя роднина и че е женена с дете. Много повече от това да се опитваме да примирим Том Беджърлок и принц Фицрицарин и да се разправяме с някой, който се опитва да убие Лант, и с пастрока на Шайн, който се опитва да убие лорд Сенч. Шестте херцогства и Планинското кралство оформят много голяма игрална дъска и има много фигури в движение, винаги. Отвъд границите ни имаме Халкида и Външните острови, Бинград и Джамайлия. И имаме дракони, и всеки дракон е като да се оправяш с отделна страна, когато изобщо се интересуват от преговаряне.
Гласът му бе започнал да трепери. Замълча за миг и усетих, че се мъчи да овладее чувствата си. Но когато заговори отново, пролича повече болката, отколкото негодуванието му от мен.
— Винаги преди съм могъл да разчитам на теб. Да знам, че радееш за най-добрите интереси на Шестте херцогства и че ще си честен с мен, дори да ме заболи да чуя каквото имаш да кажеш. Винаги съм чувствал, че мога да ти се доверя. Най-малкото знаех, че никога не би направил нещо, което да ми създаде затруднения с управлението ми. Не забравям какво си направил за мен. Как ме върна от зле премисления полет до Старата кръв и как ме придружи да освободя Айсфир и да спечеля своята кралица. Знам, че ти се намеси в моя полза с майка ми и с лорд Сенч, за да ги увериш, че ще бъда крал на дело, както и на име. Държа този трон отчасти заради твоите усилия да ме видиш сигурен на него.
Замълча. Гледах в пода между нас. Той изчака, докато вдигна очи и срещна погледа му.
— Фицрицарин Пророк, защо все пак предприехте това действие сам? Можехте да оспорите моя план, да ми дадете основанията си. Щях да ви изслушам, така, както вие сте ме изслушвали. Защо не ми доверихте своите планове?
Казах му истината:
— Знаех, че ще го забраните. И тогава трябваше да не ви се подчиня.
Той се поизправи на трона.
— Ти не ми се подчини. Знаеш го.
Знаех го. Оправданието ми прозвуча детински:
— Не пряко.
Той завъртя очи.
— О, моля те. Това не прави чест на никого от двама ни. Фиц, ти си излязъл от сенките и си на слънчева светлина, където всичко, което правиш, ще се следи внимателно. Понеже си така наскоро възстановен при нас, дори и най-малкото ти действие е от огромен интерес и подхранва клюката. Не съм Сенч, не мога да измислям мигновено було от лъжи, което да загръща в благоприличие всичко, което правиш. — Пое си дъх. — Докладвай. Не пропускай нищо. Кажи ми всичко, което не сподели с майка ми и с дъщеря си. Докладвай ми все едно, че съм Сенч.
Самозабравих се и попитах:
— Как е Сенч?
— Малко по-добре. Можеш да отидеш в стаята му и да видиш сам. По-късно обаче. Принц Фицрицарин, не аз докладвам на вас. Дайте ми описание на всичко, което направихте, откакто решихте да напуснете замък Бъкип. Не спестявайте нищо.
Взех решението си бързо. Може би беше време моят крал наистина да ме опознае. Може би неговите придворни убийци не трябваше да крият мръсната работа, която вършеха за трона. И аз също. Тъй че му разказах и не пропуснах нито една подробност. Казах му как упоих спътниците си и как бях взел и семе на карис, и елфова кора. А след това му разказах в подробности какво бях направил на чаровния изнасилвач и на „херцог“ Елик.
Той не ме прекъсна. Лицето му остана безстрастно. Когато свърших, помълча дълго. Опитах се да не се натрапвам, но накрая се размърдах. Той ме погледна отгоре. Дали ме прецени и сметна, че не отговарям на изискванията? Дали съжали, че изобщо ме е извадил от сенките?
— Принц Фицрицарин Пророк. Ти беше свидетел как се опитах да избягам от това кой и какво съм. Напомни ми за моя дълг и ме върна към него.
Млъкна и ме изгледа.
— Знам, че не винаги сме се отнасяли с теб като с принц. Бяха ти възложени задължения несъвместими с родословната ти линия, обучен си за задачи, които изобщо не би трябвало да са твои. Или на Сенч. Знам, че волята на моя дядо те е поставила на този път.
— А сега моята воля е да те махна от него. — Изчака, докато проумея думите му. — Разбираш ли ме? Виждам, че не. Добре. Принц Фицрицарин Пророк, ти никога повече не трябва да се смяташ за придворен убиец. Никога повече няма да вършиш така наречената „тиха работа“ или да бъдеш ръката на кралското правосъдие. Моето правосъдие ще бъде въздавано на дневна светлина, пред всички. Не чрез отрова или нож в тъмното. Сега разбираш ли ме?