Изкачих се, като се спънах само веднъж, когато извитият нос на обувката ми закачи стъпалото. В старата работна стая на Сенч Аш бе дошъл и си беше отишъл. Мръсните ни чинии бяха разтребени и в края на огнището имаше ново котле. Шутът не беше помръднал, откакто го бях оставил. Надвесих се над него.
— Шуте — промълвих тихо и той извика стреснато, разпери широко ръце — перна ме с едната по бузата, — надигна се и скри лицето си в шепи. И извика:
— Не! Не ме наранявайте!
— Успокой се, аз съм. Фиц — казах тихо, мъчех се да не издам болката си. „Еда и Ел, Шуте, ще се съвземеш ли изобщо някога от това, което си изтърпял?“
— Съжалявам — каза той също така тихо. — Толкова съжалявам, Фиц. — Дишаше с усилие. — Когато ме държаха… никога не ме будеха без болка. Нито ми позволяваха да спя, докато се събудя сам. Толкова ме беше страх да заспя, че често се хапех, за да остана буден. Но човек винаги накрая заспива. И тогава ме събуждаха, понякога само след няколко мига. Бодяха ме с нож. Или с гореща маша. — Гримасата му почти приличаше на усмивка. — Вече мразя миризмата на огън. — Отпусна глава на възглавницата. Омраза се надигна в мен, после отмина и ме остави празен. Никога нямаше да мога да изцеря онова, което му бяха причинили. След малко той извърна глава към мен и попита: — Ден ли е вече?
Устата ми беше пресъхнала и бях онемял. Покашлях се.
— Или е много късно през нощта, или много рано сутринта, зависи как мислиш за такива неща. Последния път говорихме рано следобед. Спал ли си през цялото това време?
— Не знам точно. Понякога ми е трудно да определя. Дай ми малко време, моля те.
— Добре.
Отидох в другия край на стаята и се постарах да не му обръщам внимание. Той стана, намери пътя до нужника, задържа се там известно време, а когато излезе, ме попита има ли вода за миене.
— В една кана до легена на стойката до леглото ти. Мога да ти притопля малко, ако искаш.
— О, топла вода — възкликна той все едно му бях предложил злато и накити.
— Ей сега — отвърнах и се заех със задачата. Той се добра пипнешком до стола край огнището и седна. Удивих се колко бързо е научил стаята. Когато донесох водата и кърпа, посегна мигновено към тях и осъзнах, че е мълчал, за да проследи действията ми по това, което може да чуе. Чувствах се все едно го шпионирам, докато измиваше нашареното си с белези лице, а след това изтърка няколко пъти очите си, за да изчисти лепкавата слуз от миглите си. Когато приключи, очите му бяха чисти, но зачервени по краищата.
Заговорих без извинения и предисловия.
— Какво направиха с очите ти?
Той остави кърпата в легена, стисна осакатените си ръце и леко разтърка подутите кокалчета. Мълчеше, докато почиствах масата. Е, добре. Още не беше моментът.
— Гладен ли си? — попитах.
— Време ли е за ядене?
— Ако си гладен, време е. За теб. Аз ядох твърде много. И вероятно пих повече, отколкото трябваше.
Отговорът му ме стъписа.
— Наистина ли имаш друга дъщеря освен Копривка?
— Да. — Седнах и си смъкнах едната обувка. — Казва се Пчеличка. И вече е на девет години.
— Наистина?
— Шуте, защо да те лъжа? — Не отвърна на това. Пресегнах се и развързах втората обувка. Смъкнах я и стъпих на пода. Левият ми прасец изведнъж се схвана, изохках от болка и се наведох да го разтъркам.
— Какво ти е? — попита той с тревога.
— Сенч ми даде едни тъпи обувки. Високи пети и изострени върхове, извити на пръстите. Щеше да се смееш, ако можеше да ги видиш. А, а жакетът има поли, които ми стигат почти до коленете. И копчета, оформени като сини цветчета. А шапката е като провиснала торба. Да не споменавам къдравата перука.
Лека усмивка кривна устата му. След това той каза сериозно:
— Нямаш представа колко бих искал да видя всичко това.
— Шуте, не небрежно любопитство ме кара да те питам за очите ти. Ако знам какво са ти направили, това може да ми помогне да го поправя.
Мълчание. Смъкнах шапката и я сложих на масата. Изправих се и започнах да разкопчавам жакета. Беше малко прекалено тесен в раменете и изведнъж усетих, че не мога да търпя как ме стяга. Въздъхнах с облекчение, окачих го на гърба на стола и седнах. Шутът беше взел шапката ми. Ръцете му я опипваха. След това си я сложи. С видима лекота намести перуката и после без усилие нагласи шапката в изящен наклон.