Гвардейския си отряд предадох на грижите на Фоксглоув. Няколкото останали Петли приеха желязната ѝ дисциплина и започнаха да стават полезни. Тя настоя да оставят униформата на Петли и да се влеят в гвардията ми. Насаме я помолих да ги подготви да са на разположение за всяка специална служба, която лорд Сенч може да поиска от тях. С неговата разплитаща се мрежа от шпиони и вестоносци, чудех се дали няма да поиска своя лична гвардия, нещо, с което старият дворцов убиец никога не бе разполагал. Тя само кимна, с което оставих проблема в много способните ѝ ръце.
Следващия път, в който Почтен и Благоденствие ме поканиха на игра, контрирах с покана на двора за упражнения и там можах да преценя племенниците си. Не бяха разглезените дворцови котараци, за които можеха да ги смятат някои, и тъкмо там, с дървения меч срещу дървен меч, започнах да ги опознавам като мъже. Бяха добри мъже. Благоденствие си имаше любима и очакваше с нетърпение да я обявят за негова годеница. Почтен не носеше тежестта на короната на краля-претендент и разполагаше с десетина млади дами, които се надпреварваха да яздят, играят и пият с него. Дадох им толкова, колкото можех от онова, с което ме беше снабдил Искрен. Превърнах се в по-стария от баща им мъж, като им разказвах истории за дядо им, които смятах, че трябва да чуят.
Позволих си свои лични сбогувания. Зимата в замък Бъкип ме върна към дните от детството ми. Вярно беше, че ако поисках, можех да съм с лордовете и дамите, елегантно облечен и парфюмиран, и да играя на зарове или други игри на късмета. Но все още пред Голямата камина ловци слагаха пера на стрелите си и жени носеха преденето или везмото си. Там работните хора на замъка слушаха по-младото поколение менестрели или гледаха безкрайните кукловодски репетиции на чираци, докато вършеха работата си на светлината на огъня. Когато бях млад, дори едно копеле беше добре дошло там.
Там намирах утеха, отивах и си тръгвах тихо, забавлявах се с музиката, с непохватните ухажвания между младите слуги, закачките на момчетата и момичетата, меката светлина от огъня и бавно течащото време. Неведнъж виждах там Аш и Настойчивост, а на два пъти видях Спарк — гледаше отдалече приятеля на Аш със замечтано изражение.
Сенч си оставаше все така добродушно разсеян. Хранеше се в стаята си. Беше сърдечен, когато го навестявах, но никога не се обръщаше към мен по начин, който да покаже, че ясно си спомня кой съм и какво сме били някога един за друг. Винаги имаше придружител. Често това беше Стабилен или Шайн. Понякога беше една миловидна чирачка в Умението, казваше се Радушна. Вниманието ѝ го радваше, а тя като че ли го харесваше. Веднъж ги заварих как решеше бялата му коса и му пееше песен за седем лисици. Няколкото пъти, когато смогвах да остана насаме с него, като я пратя по някоя малка поръчка, тя излизаше бързо и се връщаше преди да съм имал нещо повече от кратка възможност да се опитам да измъкна вярна реакция от Сенч.
Кетрикен беше взела Шайн в ръцете си. Момичето се обличаше по-скромно и все пак изящно. Копривка започна уроците ѝ в Умението. Шайн изглеждаше доволна, че е в кралския двор и част от кръга на Кетрикен. Не позволяваше на млади мъже да я ухажват и Кетрикен ѝ избра за приятелки усърдни и умни млади жени. Шайн разцъфтя под светлината на интереса на кралицата. Не можех да съм сигурен, но се чудех дали спокойствието ѝ не се дължи отчасти на билкови чайове. След като бе намерила своя баща и преданата му обич, тя като че ли прие, че Лант е изгубен за нея като ухажор. В по-мрачни мигове се замислях дали преживяванията ѝ с халкидците не са потъпкали желанието ѝ за мъжка компания. Още по-мрачното ми заключение беше, че и да е така, нищо не мога да направя по въпроса.
Знаех, че трябва да изтръгна от нея по-пълно описание на преживяването с похитителите ѝ. Поднесох молбата си на Копривка, тъй като се опасявах, че отговарянето на притеснителни въпроси може да отключи някоя буря на Умението в нея. Копривка веднага се съгласи, че трябва да научим всичко, което можем. Кетрикен беше по-малко склонна да подлагаме Шайн на подробен разпит, но когато въпросът бе поставен пред Предан, той се съгласи, че е необходимо, но предложи да се направи колкото може по-леко. Приготвих списък от въпроси, но ги зададе Кетрикен, като Копривка присъстваше в стаята и следеше нивото на тревожност у Шайн. Аз също бях там, но зад стената, отново в старата си шпионска дупка, откъдето можех да слушам и да си водя бележки, без присъствието ми да усилва тревогата ѝ.
Всичко мина добре, съвсем не както го бях очаквал. Кетрикен повика Шайн да ѝ помогне да оправят един голям кош със светло боядисана прежда, която се беше объркала. Копривка се отби при тях уж случайно и както изглежда жените правят винаги, се включи в работата с оправянето и навиването на преждата. Разговорът им тръгна напосоки, докато не си помислих, че ще полудея от чакане за информацията. Но Кетрикен успя някак си да насочи мислите на Шайн към онзи ужасен ден, когато я бяха изтръгнали от стария ѝ живот. След това само я слушаше, като от време на време възкликваше съчувствено или отронваше по някоя и друга дума, колкото да подкани момичето да сподели повече.