— Горди сме с вас, тъй е, и знаем, че ще идете и за останалите. Ще ги проследите до леговището им, ще ги опушите да излязат навън и ще ги убиете. Младият Нас може да го е довършил оня Елик, но ни каза, че сте го накарали да си плати, преди да му забие меча.
Горди с мен? Призля ми.
Тавия се смили над мен, предполагам, като ми напомни, че Фоксглоув чака да закусим заедно. Пропъди ме от кухнята и си тръгнах с благодарност. В коридора срещнах Настойчивост. Изглеждаше пребледнял и очите му плуваха в червени кръгове. Казах му, че ще яде с нас, и го отведох на масата да чакаме Фоксглоув. Не го попитах какви ги е разправял на хората във Върбов лес. Само го попитах как е майка му.
Той си пое бавно дъх.
— Ами, тя не живее във Върбов лес, сър. Вече не. Казала на Лин овчаря, че нищо не е останало тука за нея освен кошмари и загубата. Преместила се е в града, при сестра си и мъжа ѝ. Сестра ѝ има шест деца, тъй че е претъпкано там, но казва, че всичко е наред. Сестра ѝ е благодарна за помощта ѝ, защото най-малкият ѝ страда от колики, а майка ми е грижовна. Захванала се е с шиене и кърпене. Отидох да я видя, но в момента, в който ми отвори вратата, тя почна да плаче. Прегърна ме и ми каза, че ме обича, но после си легна, много рано. Леля каза, че да ме вижда е тежко за нея, че ѝ напомням за всичко, което е загубила. И че не може да си прости как ме е изгонила и не ме е познала. — Изведнъж изправи рамене. — Ако позволите, сър, ще се върна в Бъкип с вас, когато тръгнете. Дадох пари на леля ми да ги даде на майка ми и тя каза, че ще ѝ е от голяма помощ. Мъжът ѝ е добър човек, но шест деца и после да вземат и майка ми… Трябва да си вляза в службата. Мисля, че с парите, които печеля, ще мога да ѝ помагам.
Нещо на лицето му ме убеди, че така трябва да бъде. Лея ни донесе чай и се ококори, като видя Настойчивост на масата до мен, в хубавата униформа с моя връхлитащ елен на гърдите. Усмихна му се свенливо. Той пооправи жакета си и изведнъж го видях с нови очи. Беше заминал оттук като ратайче от конюшните и се беше върнал като младеж на служба при принц. Младеж, който беше убил техния насилник и се беше върнал с пари за майка си.
След малко дойде и Фоксглоув. Беше намръщена. Мълчеше, докато Лея ѝ наливаше чай и после ни сложи на масата хляб, масло и конфитюр. След като момичето излезе, Фоксглоув каза:
— Нямах представа какво се е случило тук, Фиц. Нищо чудно, че изглеждаше толкова замаян, когато се върна в Бъкип. Момичето, което се погрижи за нещата ми, е било слугиня на лейди Шайн. И е помагало на твоето момиченце, така каза. О, Фиц! Не разбирах и половината от това, което те е сполетяло. Моля те, прости ми.
Зяпнах я недоумяващо. Лея ни донесе каша и отново излезе.
— Да простя какво?
— Бях се отчуждила от теб след… Видях какво беше направил на онези двамата. Сега разбирам. Само това исках да кажа.
Кимнах, все едно че съм съгласен. Просто исках всички да спрат да говорят. Храната ми горчеше, но я изядох.
Денят се точеше бавно. Вършех нещата, които бях дошъл да свърша. Огледах работата по възстановяването на конюшните и наредих някои промени. Намерих един човек в градчето, който разбираше от дресировка на кучета, и го помолих да помогне на момичето от конюшните да направи от булдога полезно животно. Помолих боравещия с Умението, пратен в имението, да предаде решенията ми на лейди Копривка. Казах на Кинч, че постът му началник на конюшните вече е постоянен. Другите работници изглеждаха доволни, че ще има някой, който да ръководи нещата. Уредих сметките ни във Върбово и Крайречни дъбове да бъдат платени и благодарих на търговците, че са позволили да купуваме на кредит за толкова дълго време.
Сложих в ред всички обикновени неща, всичко, което бях пренебрегвал. Уредих отчетите да се пращат ежемесечно на Ридъл в Бъкип. Нищо нямаше да оставя неуредено. Диксън си вършеше надеждно работата като иконом: показа ми счетоводната си книга и реших да го оставя на поста. Не беше крив, че не е Ревъл. Време беше да престана да изпитвам неприязън към него за това, че е поел работата на вече мъртъв човек.
Бях дошъл с очакването да остана за десет дни. На втория ден бях готов да се върна в Бъкип. Беше вечер и бях в личната си бърлога. Събирах по-личните неща, които щях да взема със себе си в Бъкип. В камината гореше буен огън и бавно го подклаждах със старите си ръкописи. Нямаше да оставя нищо за себе си. Не мислех, че ще се върна да живея тук. Всъщност не исках да живея никъде. Тъй че събрах скъпоценностите си от скрина в стаята, нещата си за спомен от Моли и малкото, които имах от Пчеличка, и грижливо ги опаковах със свитъците, които Сенч ми беше пращал за превод.