— Помниш ли името на това място?
— Фурнич, мисля, че Прилкоп го нарече така. Но… Фиц, не смеем да тръгнем натам! Те най-вероятно вече са съборили камъка.
— Прав си — казах си и помислих: „Фурнич.“ Това име не бях издирвал. Все още. — А след това?
— Мисля, че ти разказах за кораба. Купихме си превоз, но по-скоро все едно си платихме да ни отвлекат. От Фурнич плавахме до няколко места, обиколно пътуване. Караха ни да работим като робите, каквито смятаха да станем. Рибени кости. Това беше името на едно място, но беше малко, просто село. Имаше друго едно място, град. Миришеше ужасно и товарът, който взехме там, бяха сурови кожи и воняха. Мястото се наричаше, как беше… нещо на „трий“… Уортълтрий. Да!
— Уортълтрий. — Името ми прозвуча някак познато. Чул го бях или го бях прочел някъде. Беше място, което можех да намеря. Цел. — А от там?
— До Клерес. А после до Белия остров. Където школата също се нарича Клерес.
— Белия остров. — Още пристанища, които да раздрънкат мозъците на приятелите ми моряци. Още податки за Кетрикен и Елиания. Исках да хукна от стаята с новата си информация, но погледнах приятеля си и разбрах, че не мога да го оставя толкова внезапно. — Шуте. Какво мога да направя, за да те накарам да се почувстваш по-добре?
Той извърна лицето си към мен. Златните му очи, толкова изнервящи и толкова невиждащи, се впиха в мен.
— Вземи ме в Клерес. И ги убий всички.
— Ще го направя. Но сега трябва да съставим план. Колко души очакваш да убия и как ще постигнем това? Отрова? Ножове? Взривове?
Въпросът ми разпали ужасна радост в незрящите му очи.
— Колкото до как, оставям това на експерта. На теб. Колко души? Четирийсет може би. Определено не повече от петдесет.
— Петдесет… Шуте, това е убийствено много. — Бях си представял пет-шест, най-много десет.
— Знам. Но те трябва да бъдат спрени. Трябва!
— Кои бяха изпратените за Неочаквания син? Кои биха ги изпратили?
Чувах дъха му. Налях още малко бренди в чашата му за чай и той удари още една здрава глътка.
— Дуалия беше изпратена, но тя със сигурност е жадувала да тръгне. Не е от висшия ешелон на Слугите, но, о, колко копнее да бъде! Тя е лингстра, това е нещо като емисар. Пращат ги по поръчки, да събират информация или да тласкат събития в посоката, в която Слугите смятат, че трябва да вървят.
— Не разбирам.
— Лингстрите се държат като Катализатори за Слугите. Вместо да поддържат един истински Бял пророк и да му позволят той да си намери своя Катализатор и да променя света както отрежда неговата визия, те проучват всички пророчества и възлагат на лингстрите да тласкат света по пътека, която най-добре ще ги облагодетелства. Един пример. Да речем, че има предсказание, че болест, която убива овце, ще помете район, където всички зависят от овце за поминъка си. Овцете ще измрат и поминъкът на всички ще бъде унищожен. Какво би могъл да направи човек?
— Би могъл да проучи, за да разбере какви лекове има за епидемия при овце. Или да предупреди овчарите да не смесват стадата си.
— Или да поиска да спечели от това, като закупи въ̀лна и добра порода стока, тъй че когато болестта направи въ̀лната оскъдна, да може да ги продаде с голяма печалба.
Замълчах. Бях стъписан.
— Фиц, помниш ли първия път, когато дойдох при теб и те помолих да направиш нещо?
— Тлъстото стига — казах тихо.
— Глупаво стихотворение от един сън, който имах, когато бях само на седем. Сън, в който ти опазваш живо кученцето на една самотна млада жена и ѝ даваш съвет да влезе в ролята си на херцогиня. Повратен момент. Но ако някой беше отишъл там и нарочно беше отровил кучето ѝ, за да я скара със съпруга ѝ? Тогава какво?
— Шестте херцогства можеше да паднат под Алените кораби.
— И драконите можеше да изчезнат завинаги.
Внезапно ме жегна един въпрос.
— Защо драконите са толкова важни? Защо Слугите се противопоставяха на съживяването им?
— Нямам отговори на тези въпроси, Фиц. Слугите са потайни хора. Липсата на драконите ги облагодетелстваше някак. За това бих заложил живота си. И все пак сънищата ми ме спохождаха отново и отново и ми казваха, че драконите трябва да бъдат върнати на света, дракони, изпълнени с красота, сила и мощ. Дори не знаех що за дракони. Каменни дракони? Истински дракони? Но заедно двамата ги върнахме. И, о, как ни мразят Слугите за това!