— Затова ли взеха детето ми?
Изненадах се, когато той се пресегна и сложи ръката си върху моята.
— Фиц. Беше пресичане на съдби и на различни пътеки към бъдещето, много могъщо. Ако можеха да разберат колко много са наранили и двама ни, щяха да се зарадват. Те ни поразиха, нали? Дуалия дойде да търси Неочаквания син. Беше толкова сигурна, че знам къде може да бъде намерен. Не знаех, но тя бе готова да ме унищожи, за да разбере нещо, което не знаех. И тя унищожи и двама ни, като взе и след това загуби нашето дете. Унищожиха надеждата на този свят, онази, която можеше да ни поведе по по-добър курс. Не можем да поправим това. Но ако не можем да дадем надежда на света, можем да премахнем част от безнадеждността му, като убием онези, които слугуват само на собствената си алчност.
— Кажи ми повече за тях.
— Те са неимоверно богати. Покварили са се вече от няколко поколения и използват пророчествата, за да стават още по-богати. Знаят какво да купуват и продават по-късно на много по-висока цена. Манипулират бъдещето не за да направят света по-добро място, а само за да увеличават богатството си. Белия остров е техният замък, техният дворец и тяхната цитадела. При отлив има един мочурлив път. Когато дойде прилив, става крайморско блато. Наречен е Белия остров не заради Белите пророци, които някога били приютявани и учени там, а заради укрепения град, целият направен от кости.
— От кости ли? — възкликнах.
— Древни кости на огромни морски същества. Самият остров, твърдят някои, представлява грамада от кости. Когато съществували, те идвали в онзи район, за да родят и да умрат. Костите, Фиц… ах. Просто не мога да си представя същество толкова огромно, че да има такива кости. Но палисадата, която обкръжава града, е направена от бедрени кости, високи, здрави и твърди като камък. Според някои те са кости, превърнали се в камък, но опазили формата си. И палисадата, и някои от зданията са по-стари дори от Слугите и легендата за Белите, на които някога те са служили.
— Но дори наистина Слугите да са служили, отдавна са забравили тази своя служба — продължи той. — Има рангове Слуги. Най-долното ниво са сервиторите, или прислужниците. Не е нужно да се притесняваме с повечето от тях. Те идват, за да се издигнат в ранговете на Слугите, но повечето остават скромна прислуга през целия си живот. Когато унищожим господарите им, те ще се разпръснат. Малка част са децата, родени от Слугите, рожби с амбиции. Те биха могли да представляват проблем за нас. След това са колаторите, или събирачите, които четат сънищата и ги сортират, правят преписи и поддържат указатели. Събирачите са общо взето безвредни. Умните от тях се използват като гадатели от Слугите, да стрижат парите на простолюдието, като изкривяват пророчества така, че да съвпадат с желанията им. Те също биха били малка заплаха, ако по-горните в йерархията се премахнат. Като кърлежи на куче. Ако кучето е умряло, кърлежите измират от глад. След това са лингстрите, като Дуалия. Лингстрите общо взето правят каквото им се каже от манипулорите. И лингстра няма да се спре пред никое злодейство, щом господарите наредят. Манипулорите са тези, които се съветват с грамадите от сънища, събирани стотици години, проучват ги и откриват как по най-добрия начин да трупат богатството на Слугите. А над манипулорите е Съветът на Четиримата. Те са коренът на злото, в което са се превърнали Слугите. Всички са потомци на Слуги, не са познавали никакъв друг живот освен богатство и привилегии, изградени върху откраднати пророчества, които би трябвало да се използват за подобряване на света. Те са тези, които са решили, че трябва да притежават Неочаквания син, на всяка цена.
И в този момент разбрах, че това са четиримата, които щях да убия. Продължих упорито с въпросите си.
— Има и други. Шайн каза че Дуалия ги наричала лурики.
Той присви устни.
— Те са нещо като невежи деца, които вярват безрезервно във всичко, което им се казва. — Стегнатата му уста ми подсказа, че не е съгласен с тази преценка. После добави: — Или човек може да ги види като предатели на собствения си вид. Те са децата на Белите, които не са се обучили правилно или са проявили дарбата си в предусещането по странни начини. Винделиар е пример за това. Някои не виждат нищо от бъдещето, но са вещи в запомнянето на всеки сън, който са прочели. Те са като ходещи библиотеки на свитъците със сънища, могат да цитират каквото са прочели и да кажат кой го е сънувал и кога. Други са вещи в тълкуването на едно събитие и изреждането на сънищата, които са го предрекли в различни форми. Тези, които са следвали Дуалия и са умрели, са заслужавали да умрат. За това можеш да ми вярваш абсолютно.