— Да, не бива — отвърнах. Отхлупих котлето. Вътре имаше гъста супа от бяла риба, лук и зеленчуци. Сложих му в една плитка купа и загледах как опипва за лъжицата, която оставих до нея. Съжалявах, че яденето ще сложи край на разказа му, защото бе изключителна рядкост Шутът да е толкова общителен. Гледах как гребва лъжица след лъжица и я поднася към устата си. Още една…
Спря.
— Наблюдаваш ме толкова внимателно, че мога да го усетя — каза недоволно.
— Да. Извинявай.
Станах и си налях бренди. После седнах, изпружих крака към огъня и отпих. Когато Шутът заговори, се изненадах. Продължих да гледам огъня и слушах мълчаливо, докато той продължаваше разказа си, без да спира да яде гъстата супа.
— Помня как ти предупреди принца… е, сега е крал Предан, нали? Как го предупреди за използването на стълбовете-Умение, за да се стигне до непозната цел. Прав си, че това те тревожи. Прилкоп предполагаше, че стълбовете ще са точно както са били последния път, когато ги е използвал. Влязохме в стълба в града-карта и изведнъж се озовахме паднали по очи на земята, имаше място едва колкото да изпълзим изпод камъка.
Замълча, за да хапне още от супата.
— Стълбът беше съборен. Нарочно, подозирам, и имахме късмет, че онзи, който го беше направил, не е бил по-старателен. Беше паднал така, че върхът му се беше подпрял на ръба един фонтан. Отдавна пресъхнал. Онзи град не беше като Келсингра. Виждаха се следи от древна война и по-отскорошно плячкосване. Преднамерено опустошение. Старият град беше на най-високите хълмове на някакъв остров. Колкото до това къде точно е този остров, не бих могъл да ти кажа. Непознат ми беше. Преди десетилетия, когато за първи път пътувах дотук, не минах през онова място. Нито пък на връщане оттук. — Поклати глава. — Когато пътуваме обратно, не мисля, че можем да разчитаме на онази пътека. Какво ли щеше да ни се случи, ако нямаше място да се измъкнем изпод камъка? Представа нямам. Нито желание да разбера.
Още супа, малко разлята. Мълчах си и само наблюдавах как опипва за кърпата. Намери я и избърса брадичката си и нощницата. Отпих още бренди и се постарах чашата ми да изтрака леко, когато я оставих на масата.
— След като изпълзяхме по корем изпод стълба, ни отне половин ден, докато обходим развалините. Ваянията, малкото, което бе останало от тях, ми напомняха каквото бях видял в Келсингра и на Аслевял. Повечето статуи бяха натрошени и много от сградите бяха разграбени за камък. Градът беше разбит. Чух гръмък смях и половин фраза, прошепната в ухото ми, а след това далечна откъслечна музика. Казвам ти, ако трябваше да остана там по-дълго, щях да полудея. Прилкоп беше съкрушен. Някога, каза, това било място на красота и мир. Преведе ме бързо през него, колкото и да бях изтощен, сякаш не можеше да понесе да гледа в какво се е превърнало.
Млъкна, после попита внезапно:
— Бренди ли пиеш без мен?
— Да. Но не е много добро.
— Това е най-лошото оправдание, което съм чувал, за да не налееш на приятел.
— Прав си. Искаш ли?
— Да.
Станах, взех друга чаша и му налях. Така и така бях станал, сложих още една цепеница в огъня. Изведнъж се почувствах много уютно и уморен, но приятно уморен. Бяхме на топло в зимна нощ и бях служил добре на краля си тази вечер, а старият ми приятел беше до мен и макар и бавно, се възстановяваше. Жегна ме гузна съвест, щом си помислих за Пчеличка, толкова далече и оставена да се справя сама, но се утеших, че подаръците ми и писмото скоро ще са в ръцете ѝ. Имаше си Ревъл и слугинята ѝ ми харесваше. Щеше да разбере, че мисля за нея. Със сигурност, след като бях говорил толкова строго на Шън и на Лант, нямаше да посмеят да са жестоки към нея. И си имаше уроците по езда с момчето от конюшнята. Хубаво беше да знам, че си има приятел, когото си е спечелила сама. Надявах се, че си има и други съюзници в домакинството. Казах си, че е глупаво да се безпокоя за нея. Всъщност тя беше много способно дете.
Шутът се покашля.
— Онази нощ лагерувахме в гората в края на разрушения град, а на следващата сутрин стигнахме до едно място, откъдето можехме да видим отгоре едно пристанищно градче. Прилкоп каза, че много се е разраснало от последния път, когато го е видял. Рибарските лодки и кораби бяха в пристанището и той каза, че от юг щели да идват кораби, за да купуват осолената риба и рибено масло, и много търсена обработена кожа, много тежка рибешка кожа.
— Рибешка кожа ли? — Въпросът сам изскочи от устата ми.