Ревност? Никаква ревност не изпитвах към онова пале! Но беше по-лесно да не споря за това със Сенч. Не исках да взема Лант и знаех, че не мога да го взема, но не му го казах. В този момент той беше моят стар наставник, какъвто беше бил винаги. Не исках да се караме, не и след като се боях, че това може да е последният ни разговор. Смених темата.
— Преструваше ли се на болен през цялото това време?
— Не. Само понякога. Устройва ме да изглеждам слаб. Фиц, не мога да разчитам на Розмарин. Убедила е Предан, че няма нужда от придворни убийци като теб и мен. Оставила е всичките ми мрежи да се разнищят. Всичките ми осведомители са останали без заплащане и не могат да ми донасят. Всичко, което изградих, всичките тези години. Разпада се.
— Сенч, все пак трябва да замина. Не мога да остана тук и да се заема с твоите мрежи.
— Хе! — Засмя се, а аз вдигнах очи и видях, че ми се усмихва обичливо. — Сякаш щеше да можеш. Сякаш някой изобщо би могъл. Не, Фиц. Аз пропадам и го знам. И никой няма да дойде след мен. Времето за такива като мен е отминало. Не, не те моля да останеш и да подхванеш работата ми. Иди и направи каквото трябва.
— Сенч. Защо се преструваш на немощен и с блуждаещ ум?
Засмя се отново.
— О, Фиц. Защото съм. Не всеки ден и всеки час. Понякога се чувствам енергичен и с остър ум. А след това не мога да си намеря чехлите, търся и търся, докато открия, че са били на краката ми през цялото време. — Поклати замислено глава. — По-добре хората да мислят, че съм отвеян непрекъснато, отколкото да знаят истината. Не искам Розмарин да вижда в мен заплаха за домогването ѝ към власт.
Не можех да повярвам.
— Боиш ли се от нея?
— Спри. Вече мога да чуя как мислиш, че ще я убиеш заради мен. Бавна отрова, падане по стъпалата. Никой няма да разбере и старецът е опазен.
Беше прав. Това ме накара да се усмихна, а след това се опитах да изпитам срам. Не можах. Беше прав.
— Тъй че нека си го вземе, бърлогата и леглото ми, инструментите ми и дори писанията ми. Няма да намери ключовите. Никой няма да ги намери. Освен може би ти. Когато се върнеш. — Вдиша дълбоко и въздъхна. — Сега имам друга задача. Шайн. Толкова много време има да се компенсира. Те мислеха да ме накажат, като я убият или я омъжат за някой недодялан скот, но това, което направиха, беше по-лошо. Тя е празноглава, Фиц. И суетна. Невежа. А не би трябвало. Тя има остър ум, но е обърнат само към грешните неща. Кетрикен я учи сега и не възразявам на това, на което учи дъщеря ми. Но въпреки всичките си години Кетрикен все пак е наивна в някои отношения. Все още вярва, че честността и добрата воля накрая побеждават. Тъй че трябва да съм тук, за моята Шайн, и да я науча, че един малък нож в ботуша или добре обмислено убежище може да са ключът към дълъг живот.
Въздъхна.
— И искам да съм тук, за да гледам как разцъфтява. Всички бяха толкова изумени, когато отключих Умението ѝ. Дойдоха на бегом, о, да, и ѝ помогнаха да вдигне стените си и я преградиха, докато се научи да го владее. Но тя ще е силна, Фиц. Силна. Ако изобщо са се съмнявали, че кръвта на Пророците тече истински в мен, дъщеря ми ще ги опровергае.
Толкова странно — да го чуя, че признава това старо съмнение.
— Ти си точно толкова Пророк, колкото и аз — уверих го.
Той разроши отново косата ми.
— Имам един подарък за теб — каза тихо. — Поръчах го преди известно време. От Джамайлия е, през Бинград, където го уголемиха и поправиха. Трябва да го вземеш със себе си. Той е в кутията за свитъци на най-горния рафт в спалнята ми. Кутията е боядисана в синьо. Иди и го вземи.
Станах и отидох в спалнята му. Намерих кутията за свитъци и му я донесох. Той я взе и ми нареди:
— Намери стол и го дръпни тук.
И докато го направя, беше отворил кутията и беше извадил навитата карта. Защото това беше. Кожата беше изстъргана тънка и когато се разви, се оказа два пъти по-голяма, отколкото очаквах. Беше направена на телешка кожа и цялата изрисувана с ярки цветове. Надписите по нея бяха удивително ситни, но въпреки това ясни за четене. Имаше ги Шестте херцогства и Планинското кралство. Халкида и Дъждовните равнини. А отвъд тях Прокълнатите брегове с Бинград, и по̀ натам, до далечна Джамайлия, с Пиратските острови. И отвъд тях — Островите на подправките.
— Красива е, Сенч. Но е толкова различна от всяка друга карта на Халкида или Дъждовните равнини или…
— Много по-точна — каза той рязко. — С увеличения трафик през онзи район вече имаме много по-добри скици и карти. Искрен рисуваше своите въз основа на това, което знаеше сам, и на източниците от онова време. Нямаше налични карти на Дъждовната река, а онези, които той донесе, бяха дело на шарлатани, гледащи само да оскубят пари. Същото е вярно за вътрешността на Халкида. И разбира се, за Бинград и ония райони. Скиците на Прокълнатите брегове са изключително лоши заради бурите, които променят крайбрежията и речните устия почти всеки сезон. Но ето я. Най-добрата карта, която златото на Шестте херцогства може да купи. Смятах да я запазя. Но ти я давам. Заедно с това.