Перването му с ръка не беше толкова ловко като някога. Все пак бях впечатлен, когато в дланта му се плъзна костена тръбичка. Той разви изкусно изработената запушалка и изтърси малко руло хартия, толкова тънка, че беше почти прозрачна.
— Това е мое дело — каза и я задържа навита в ръката си. — Работата, която сметнах за уместно да свърша. Знаех за опасността, но прецених, че е необходимо. Аслевял няма да стои вечно. Ледените пещери са се затоплили, водата е протекла и старите зали прогизват. Зелена слуз и мъх са плъзнали по коридорите. Плесен расте на картата, която са оставили там.
Подаде ми навитата хартия. Развих я внимателно. Онемях от възхита.
— Всяка подробност — отроних накрая с удивление.
Той се засмя от радост, че съзнавам какво съкровище ми дава.
— Всеки портал на Умението е отбелязан. Гравюрите на картата на Праотците избледняваха, но копирах всичко, което успях да видя, Фиц. Вижда се какво е гравирано на всяка стена на всеки стълб. Крайните точки, които са ти на разположение. Смятах да прехвърля всичко на нова карта, но зрението ми гасне. И вече не съм склонен да споделя трудно спечелените си тайни с ония, които не знаят рисковете, на които се подложих, за да ги придобия. Щом искат да ме мислят за глупав изкуфял старец, така да бъде.
— О, Сенч. Това е… — Той ме перна по главата, за да спре благодарностите ми.
— Ти я вземи, момчето ми. Довърши работата ми.
Внезапно се закашля и замаха панически за вода, но когато му донесох, кашляше толкова силно, че отначало не можа да пие. Когато успя, се задави, но после успя да си поеме дъх.
— Добре съм — изхъхри. — Не се бави повече тук. Взимай картите и си тръгвай преди Шайн да се е върнала. Любопитна е като котка! Хайде, изчезвай. Ако те види да изнасяш нещо оттук, ще ми досажда с въпросите си докато се изтърва. Тръгвай, Фиц. Но мини да се сбогуваме, преди да тръгнеш. И ела при мен веднага щом се върнеш.
— Добре. — И тласнат от не знам какъв импулс, се наведох и го целунах по челото.
Той ме хвана с кокалестата си ръка за тила и ме задържа.
— О, момчето ми. Ти си най-добрата грешка на Рицарин. Хайде, тръгвай.
Послушах го. Картата понесох под мишница, но костеният цилиндър бе отишъл в ръкава ми веднага щом Сенч каза, че е мой. В хубавото си ново жилище заварих огъня да гори буйно, леглото ми изпънато гладко, а другите ми ботуши, лъснати до блясък — до гардероба. Някой беше поставил гарафа с кехлибарено бренди на лавицата на камината, с две тънки стъклени чашки до нея. Слугите оставят много малко лично пространство на човек. Отне ми малко време, докато измисля две различни скривалища, които можеха да издържат на любопитни погледи и чистене. Приших клуп на гърба на един гоблен и скрих там картата на стълбовете на Сенч. Папката с другата карта беше по-голяма, но намерих едно местенце над корниза, който държеше завесите на леглото ми. Беше успокояващо прашно и се надявах да си остане така.
След като свърших и това, поседях сам за първи път, откакто се бях върнал от Върбов лес. Смъкнах ботушите си и свлякох мокрите си чорапи. Седнах и усетих как топлината на огъня прониква в тялото ми. Брендито се оказа с чудесно качество и помислих уморено, че пиенето му на празен стомах не е най-добрата идея.
Фиц. Тате? Чух, че си се върнал в замък Бъкип. С Предан сме много нетърпеливи да те видим. Ще дойдеш ли при нас в дневната ми?
Разбира се. Кога?
Сега. Предан очакваше да дойдеш да се видиш с него веднага щом се върна.
Разбира се. Трябваше. Бях разтревожен за Шута.
И за Сенч също.
Той е в по-добро състояние, отколкото очаквах, признах и се зачудих с леко притеснение откъде знае толкова ясно всичките ми движения, откакто се бях върнал.
Има добри дни, а някои не са толкова добри. Ще дойдеш ли веднага? Кралят ни отделя от времето си от много натоварен график.
Идвам.
Сухи чорапи. Започнах да навличам почистените ботуши и след това се огледах. Омачкана риза. Зацапани от дъжда панталони. Отворих гардероба и намерих вътре цял ред нови ризи, накичени с всевъзможни копчета. Никога не бях имал толкова много дрехи през живота си и се зачудих кой ли урежда тези за мен. Аш? Копривка? Някой нещастен слуга, на когото е възложено да отговаря за облеклото на копеле, издигнато в благороднически сан?