— Лорд Сенч вече предложи да взема Фицбдителен. Дълбоко оценявам предложението му. Но тъй като трябва да направя първата си стъпка в пътуването през камъните-Умение, боя се, че трябва да замина сам, дори това да не е предпочитанието ми.
— А Шутът? — попита изведнъж Предан.
Не бях искал да обсъждам това.
— Той трябва да остане тук, и то по същите причини. Все още нямам сърце да му го кажа, но ще го направя. Пътувам през стълбовете, а това е достатъчно рисковано дори да съм сам. Последния път, когато пренесох Шута през камък, изцедих силата на Ридъл. — Извърнах глава и заговорих на всички. — Много е просто. Смятам да отида сам и бързо. Ще намеря пътя до Клерес. Ще проуча слабостите му. И тогава ще съобщя за този и за това, което ще ми трябва. — Усмихнах се насила. — Дори аз не бих бил толкова глупав да си въобразя, че ще мога да проведа солово щурм срещу цял град.
За миг настъпи тишина и се зачудих колко ли от тях наистина са си представяли, че ще съм толкова глупав. След това изригнаха възраженията.
— Но, Фицрицарин…
— Фиц, ще трябва да…
— Какъв е планът ти? — попита Кетрикен от мястото си до прозореца. Тихият ѝ глас се вряза през другите и настъпи тишина.
— Не е кой знае какъв план. — Изправих се. Коленете ми изпукаха тихо. Тялото ми се изцеряваше бързо, но все пак възразяваше на някои неща. — Събрал съм няколко инструмента и запаси. Посъветвах се с Шута за пътуването ми. Той ми даде имената на пристанища: Рибни кости, Фурнич, Уортълтрий, Клерес. И съм готов да тръгна. Утре.
Кетрикен клатеше бавно глава. Обърнах се и погледнах Предан.
— Не — каза той. — Не може да го направиш така, Фиц. Трябва да има вечеря за сбогуване и трябва да потеглиш от Бъкип като принц, а не да се измъкваш като… — Затърси думи.
— Самотен вълк — промълви Копривка.
— Точно — съгласи се Предан. — Ти беше отново въведен в двора. Не може просто да изчезнеш.
Отчаянието се надигна като прилив.
— Трябва ли всички да знаят какво отивам да направя?
За миг настъпи тишина. После Предан заговори бавно:
— Има слухове. Слухове от Върбов лес, клюки сред гвардейските части. Намерени са трупове. Явно белите хора са готови по-скоро да се самоубият, отколкото да бъдат пленени или да понесат трудностите в оцеляването сами. Скочили са от морските стръмнини. Видели са ги да го правят, а по-късно водата е изхвърлила останките на брега. Тъй че е имало въпроси. И страхове. Трябва да предложим някакви отговори.
Сенч щеше да е горд с мен. Веднага ми хрумна съвършената заблуда.
— Да обявим, че отивам да помоля Праотците за съвет какво да правя срещу такъв враг. И затова тръгвам през камъните на Умението и сам.
— Истинските Праотци — додаде Кетрикен.
— Истински Праотци?
— В част от кореспонденцията, която получаваме от Бинград, се твърди, че Търговците, отседнали в Келсингра с техните излюпени дракони, настояват, че сега те са Праотците. Заявявам, че намирам това за абсурдно и отвратително. — Беше видяла как Искрен бе погълнат в неговия каменен дракон, но отчасти вярваше в старите легенди за мъдрите Праотци, пируващи вечно в своите зали от камък, с техните дракони, спящи, но готови да се събудят при зова на Шестте херцогства. Същата тази легенда беше привлякла Искрен към Планините в търсене на Праотците, легендарните съюзници на Шестте херцогства.
— Мисля, че това би било много приемлива версия — вметнах и огледах близките си. Всички кимаха. Освен Ридъл. Той бе надянал онова отегчено изражение, което често се появяваше на лицето ми, щом Сенч обявеше някой от поредните си маскаради.
— Дай ми пет дни, за да подготвя всичко — предложи Предан.
— Бих искал да тръгна след два дни — казах. Един щеше да е по-добре.
— Три — каза той.
Все още имах едно затруднение.
— Трябва да поверя Шута на грижите ви. Той няма да е доволен, защото мисли, че трябва да тръгне с мен. Смята, че може да издържи пътуването въпреки слепотата и крехкото си здраве. Но не мисля, че мога да се грижа за него и в същото време да пътувам през камъните толкова бързо, колкото трябва.
Кетрикен дойде при мен и сложи ръка на рамото ми.
— Остави стария ни приятел в моите ръце, Фиц. Ще се погрижа да не се чувства нито пренебрегнат, нито потиснат. За мен ще е удоволствие да го направя.
— Ще известя братята си и Хеп, че заминаваш — каза Копривка и поклати глава. — Не мисля, че ще имат време да дойдат тук и да се сбогуват с теб.
— Благодаря ти. — Зачудих се защо никога не се сещам за такива подробности. И осъзнах. Сбогуванията открай време бяха тежки за мен. А най-трудното го бях оставил за накрая. Шутът нямаше да е доволен от плана ми.
Трудно ми беше да се измъкна. Предложения, идеи и предупреждения ме засипваха от най-обичните ми хора на този свят, докато почти стана време за вечеря. Преди да напусна ги уведомих, че трябва отново да навестя Шута. Кетрикен само кимна. Ридъл, винаги практичен, каза, че ще се погрижи да пратят храна и вино в стаите на Сивия маг.