Дългосрочните ни споразумения с нашите колеги търговци трябва да надделеят обаче. Направени от Праотците стоки ще бъдат отпускани само чрез нашите посредници в Бинград. Сигурни сме, че сте в течение за нашите традиционни и близки връзки там. Убедени сме, че ще разберете неохотата ни да изоставим тези стари от поколения наши съюзи.
Въпреки че няма да разменяме стоки на Праотците за стоки на Шестте херцогства, уверяваме ви, че нашата валута е стабилна и надеждна. Тъй като е относително нова, разбираме неохотата ви да я приемете, но ако продължите да отказвате, можем само да се обърнем другаде, за да оформим други търговски съюзи, както сме сигурни, че разбирате ясно.
По отношение на драконите, оценяваме всички ваши притеснения. Но нямаме никаква власт над драконите, нито те ни дължат някакво подчинение. Макар да се радваме на дълбоко приятелство с драконите и да ценим тяхната дружба, не можем да претендираме да сключваме каквито и да било споразумения от тяхно име, нито да упражним каквото и да е влияние над тях да упражняват по-въздържано поведение, когато са на ваша територия.
Някои дракони са склонни да сключат споразумения за това къде да ловуват или да приемат договорени дарения, когато посещават други страни. Най-доброто време за преговаряне с дракони е когато се събудят след като са яли и спали. Опитите да поздравите или да преговаряте с ненахранен дракон не са препоръчителни. Ако желаете, с радост бихме споделили с вас повече знание за драконите, но не претендираме за никакъв опит как да бъдат склонени към каквото и да е споразумение.
Отново ви благодарим за любезния прием на нашата търговска делегация. Очакваме с нетърпение дълги и процъфтяващи търговски взаимоотношения между двете ни владения.
— Не казаха ли защо отиват в Келсингра? Казаха ли кога ще се върнат? Защо са решили да продължат веднага? Защо Шутът не ме изчака?
Нито Лант, нито Настойчивост имаха отговор на тези въпроси или на който е от другите, които зададох. Крачех като вълк в клетка, отивах от огъня до каменния стълб и обратно. Исках да ги последвам сам, но знаех, че Лант и Настойчивост ще загинат тук, ако не се върна. След това се запитах дали този дълг не е просто прикритие за страха ми. Въпрос, на който нямах отговор.
Изядохме заека, изпихме бульона и направихме чай от шипките, които бях намерил. Докато ме беше нямало, Лант и Настойчивост бяха направили подобрения в бивака ни. Бяха домъкнали един по-дълъг дънер до огъня, за да седим на него, и бяха подредили запасите ни по-ефикасно. Погледнах голямата торба, която Шутът и Спарк бяха оставили. Явно се бяха подготвили за сериозно пътуване. Но ако тези припаси бяха за Келсингра, защо ги бяха оставили тук? И ако Шутът бе искал да пътува с мен, защо със Спарк бяха продължили без мен? Седях, загледан в огъня, и чаках.
— Аз ли да поема първия пост? — попита ме Настойчивост.
Гласът му ме сепна. Обърнах се и погледнах угриженото му лице.
— Не, Нас. Не съм уморен все още. Поспи. Ще те събудя, когато дойде твоята смяна.
Той седна до мен.
— Спах, докато ви нямаше. Нямаше какво друго да правим. Тъй че и аз не съм уморен.
Не спорих с него. По-късно, когато му дойдеше редът да пази, щеше да научи, че е направил лош избор. Лант вече си беше легнал. Известно време погледахме огъня мълчаливо.
— Защо бяха облечени като жени?
Тайни, тайни, тайни. Чии бяха тайните?
— Трябвало е да попиташ тях.
Той помълча. После попита:
— Аш момиче ли е?
— Трябва да попиташ Аш за това.
— Попитах го. А той ме попита защо аз съм облечен като момче.
— И ти какво отговори?
Пак се смълча, а после каза:
— Това означава, че е момиче.
— Не съм казал това.
— Не е нужно. — Присви се към огъня. — Защо ще се преструва на момче?
— Трябва да попиташ Спарк за това.
— Спарк. — Името го подразни. Намръщи се. — Няма да се занимавам с това. Не му вярвам повече. — Намръщи се. — Не ми трябва приятел, който ме заблуждава.
Вдишах дълбоко и въздъхнах. Имаше сто неща, които можех да му кажа. Сто въпроса можех да му задам, които можеха да го накарат да види нещата различно. Но да ти се каже нещо не е като да го научиш. Помислих си за всички неща, които ми беше казал Искрен. За строгите наставления на Бърич. За съветите на Търпение. Но кога се бях научил?
— Говори със Спарк — казах му.
Мълчанието му беше дълго.
— Може би — каза накрая.
След като беше съвсем бодър, както бе казал, го оставих да седи до огъня, избутах Лант да си направя място и се пъхнах под завивките. Въпросите ме заглождиха. Сигурно съм заспал, защото се събудих, когато Лант и Настойчивост си смениха местата. Момчето избута гърба си срещу моя, въздъхна тежко и скоро захърка. Затворих очи и се опитах отново да заспя. След малко станах и отидох при Лант, който загряваше вода в едно от котлетата. Седнах до него и се загледах в пламъците.