— Защо толкова ме ненавиждаш?
Нямаше нужда да мисля за това.
— Направи дъщеря ми нещастна. А когато ми се наложи да ти я поверя, не си се погрижил за нея и не си я утешил. Ревъл е дошъл да я вземе от фургона.
Той помълча, после каза:
— С Шайн бяхме объркани. Не можехме изобщо да разберем какво правите с Ридъл. Не ни казахте нищо. Опитах се да взема Пчеличка от фургона, а тя се държеше като… като нацупено дете. Бях уморен и премръзнал, и ти бях ядосан. Тъй че я оставих да си влезе сама. Ако всичко това не се беше случило, щеше ли да е толкова важно? Фиц, не исках да бъда писар, още по-малко възпитател на деца. Исках да съм в замък Бъкип, с приятелите ми, да живея собствения си живот. Никога не се бях грижил за деца, а и дори ти трябва да признаеш, че Пчеличка не беше обикновено дете.
— Достатъчно — отсякох. Беше събудил чувство за вина в мен, но то изгасна след последните му думи.
— Аз не съм като теб! — избухна той. — Не съм като баща ми. Опитах се да бъда, да го удовлетворя. Но не съм! И не искам да съм. Тук съм, идвам с теб, защото, да, провалих дъщеря ти. Също както провалих сестра си. Моята сестра! Знаеш ли как ме гложди отвътре да я наричам така? Това, което направиха на Шайн, на сестра ми… призлява ми, като си помисля, че я нараниха така. Искам да отмъстя за нея, искам да отмъстя за Пчеличка. Знам, че не мога да отменя това, което се случи. Не мога да променя това, което направих, мога само това, което ще направя. И не правя това заради теб, нито дори заради баща ми. Правя го за мен. Да си дам колкото мир мога да намеря след случилото се.
Продължи, без да ме гледа:
— Не знам как ще ти помогна или какво ще поискаш от мен да направя, или дали мога да го направя. Но съм тук. Възнамерявам да се опитам. И не мога да се върна у дома, докато това не свърши. Но искам да се върна у дома, след като всичко това свърши, и искам да се върна жив. Тъй че по-добре започни да ми говориш и да ми казваш какво става, или да ме учиш какво трябва да правя. Или каквото и да е. Защото сега съм с теб, докато не се върнем. Или съм мъртъв. И мисля, че момчето също.
— Не ви искам тук. Не исках да идвате.
— Но сме тук. И не мисля, че дори ти си толкова злобен да ме оставиш да умра от невежество.
Това беше вярно. Почти бях измислил отговор, когато чух приглушен писък. Изведнъж изригна по-силен и бе последван от шума на безумна борба откъм стълба-Умение. Лант намери присъствие на духа да награби горяща главня от огъня. Стигнах до стълба първи, но когато Лант вдигна главнята, извиках:
— Назад! Не пипай Шута и не давай да те докосне! — А със следващия дъх казах: — Издърпай Спарк до огъня. Събуди Нас. Сложи да се стопли вода.
Спарк трепереше и скимтеше като куче, сънуващо лош сън, но очите ѝ бяха отворени. Уплаших се за нея. Преди много години бяха видял какво може да направи едно пътуване през портал на Умението на неподготвени умове. Славен беше докарал до лудост много от чираците си в Умението, когато се бе опитал да изпрати малка войска през един стълб. Спарк беше Неумела и току-що беше преживяла третото си пътуване през портал на Умението за по-малко от един ден. Бях ядосан на Шута за това, че е изложил младото момиче на риск, и сърцето ми се свиваше от това, че съм безпомощен. Още повече се страхувах за Шута. Молех се дано неравната светлина от главнята да е излъгала очите ми, защото ми се стори, че лявата му ръка е грубо посребрена с Умение.
Лежеше на гръб, зяпнал в мен и задъхан. Слепите му очи бяха широко отворени и светлината на факлата заигра в златистите им дълбини. Полите, които носеше, се бяха разсипали широко около него като рухнала палатка.
Чух как Настойчивост попита нещо и Лант му извика да подсили огъня, да натъпче котлето със сняг и да му донесе одеяло, за да завие Спарк. Оставих ги да се оправят сами. Правеха за Спарк толкова, колкото бих могъл да направя и аз. Да я стоплят и да се опитат да ѝ дадат храна. Преместих се внимателно от дясната страна на Шута, по-далече от опасно посребрената ръка.
— Шуте — заговорих възможно най-спокойно. — Шуте, чуваш ли ме? Можеш ли да говориш?
— Драконът! — Думите му излязоха запъхтяно. — Идва ли драконът?
Вдигнах очи към нощното небе. Не видях нищо освен звезди, замръзнали и мигащи в тъмното.