Стражата не ни остави насаме, но ги пренебрегнахме, докато оправим дрехите си и пригладим косите си. След като се нахранихме и се приведохме във възможно най-приличен вид, седнахме на удобните пейки и зачакахме. И чакахме дълго. Настойчивост бе този, който изрече на глас въпроса, който измъчваше умовете на всички ни.
— Мислите ли, че са читави?
Направих се, че съм го разбрал погрешно.
— Кралят и кралицата на Праотците ли? Сигурен съм, че ще направят всичко възможно да ни видят скоро и да ни предложат същото гостоприемство, с каквото ние удостоихме техните емисари в Бъкип. — Изписах добродушна усмивка на лицето си. — Не трябва да се боиш от тях, момче, колкото и странно да ти изглеждат. Шестте херцогства отдавна имаме сърдечни отношения с всички Търговци.
Лант кимаше, а момчето като че ли схвана намека ми. Седяхме и чакахме. Безкрайно. Утешавах се, че не чувам да се вдига тревога, докато часовете отминаваха бавно. Надявах се Шутът и Спарк да използват добре времето.
Беше започнало да ми се додрямва, когато вратата най-после се отвори отново. Генерал Рапскал се появи с един висок мъж от Дъждовните равнини. Косата му бе разрошена от вятър и макар явно да беше Праотец, не беше толкова фино скроен като генерал Рапскал. Беше по-стар, реших, въпреки че люспестото чело ме затрудняваше да предположа възрастта му. Влезе, погледна ме и след това се обърна към генерала.
— По-бързо щеше да е по-добре, Рапскал. По-късно искам да поговоря с теб.
Станах, щом той тръгна към мен, и се изненадах, когато ми протегна ръка. Подадох своята и той я хвана в поздрава на Търговец, вместо воинското стискане на китките, което почти бях очаквал.
— Вие сте принц Фицрицарин Пророк от Шестте херцогства, нали? — Кимнах важно. Все още не беше пуснал ръката ми. — Моля за извинение за грубото посрещане. Аз съм Рейн Купрус.
Постарах се да не се стъписам. Можеше да се наричам принц, но не бях очаквал да стиснем ръце с техния крал като равни. Върнах си дар словото.
— За мен е висока чест, крал Рейн. Това е лорд Лантърн Звездопад, а това е моят слуга, Настойчивост от Върбов лес. — Двамата вече бяха станали и се покланяха.
Кралят най-сетне пусна ръката ми и махна към вратата.
— Съжалявам за забавянето с посрещането ви. Милейди Малта трябваше да се срещне с едни неочаквани гости и ме остави да довърша сложен финансов отчет с един от корабните ни капитани. Бях се разпоредил да не ме безпокоят, докато описът не бъде завършен, а на вашето пристигане някак си не са погледнали като на необичайно събитие, изискващо незабавното ми внимание. Но достатъчно обяснения засега. Моля, придружете ме и да се настаним на по-удобно място. Рапскал, нареди да им приготвят стаи в Гостната палата и пренесете багажа им там. Не, моля, оставете нещата си както са. Ще бъдат доставени непокътнати в стаите ви. Заповядайте с мен.
Липсата на официалност беше изнервяща и изведнъж отчаяно се помолих дано пристигането ни да не е разстроило някакви споразумения или пактове, които Предан и Елиания грижливо са договаряли. Докато вървях след краля, посегнах в паника с Умението, но затънах в необятния хор на града. Не. Безполезно беше. Трябваше много да внимавам.
Върнахме се в голямата входна зала, а след това, за наша изненада, отново излязохме навън в ранната вечер. Градът беше огрян така, че направо сияеше. Когато Нас ахна, разбрах, че не е номер с Умението, а истинска светлина, излъчвана от зданията. Блестяха в драконови цветове: златно и синьо, алено и ярко зелено, жълто-оранжево като разцъфнали невени. Някои бяха нашарени с лози от светлина или стилизирани вълни и спирали, а други просто сияеха. Не ни трябваха факли, за да слезем по стъпалата на улицата. Там с усилие прочистих Умението си от тълпите призрачни Праотци, за да видя много по-рехавото население, движещо се по улиците. Крал Рейн крачеше енергично и отвръщаше с кимане на онези, които го поздравяваха. Привличахме погледи, но той не позволи на никого да ни задържи или да зададе въпроси. В края на улицата стигнахме до здание, което бе много по-скромно от кулата, но много по-високо и величествено от имението на Върбов лес.
— Нашата Гостна палата — каза той. — Намираме я за приятно място за добре дошли гости. Направена е с мащабите за човешки същества. По-малки врати, по-ниски тавани. Понякога се чувствам доста незначителен в някои от другите здания тук. — Усмихна се. — Рисковано е да се живее редом с дракони, както можете да си представите. Елате с мен. Стаите са много удобни. И е това, което наричаме тихо място, в смисъл че в по-горните стаи гласовете на Келсингра не шепнат толкова силно.