При тази новина пръстите на Амбър изпърхаха към боядисаната уста на Шута в напълно женствен жест на изненада и облекчение. Той различи фигурата ми и възкликна досущ като Амбър:
— О, Фиц! Лант и Настойчивост! Вие сте невредими. Толкова съм облекчена да разбера, че не сте пострадали! О, кралице Малта, благодаря ви, благодаря ви, че сте ги намерили и сте ги избавили. Вечно съм ви задължена.
— Несъмнено — отвърна Малта. Забравила ли беше Амбър, че си има работа с жена, родена като търговка от Бинград, за която всяка сделка с живот е договор или размяна? После Малта добави: — Тъй както аз и Бинград в голяма степен сме ви задължени. Защото вярвам, че един дълг може да е взаимен като обещание.
Имаше нещо от Сенч у Лант в крайна сметка. Беше запазил самообладание и не зяпна. Настойчивост се закашля тежко и използва това като повод да наведе глава. Отчаяно ми се искаше да науча каква версия е разказал Шутът на Малта. Казал бях, че сме емисари от Шестте херцогства и че сме дошли от Планините. Бяхме ли във взаимно противоречие и ако да, можехме ли да го поправим убедително?
Крал Рейн изглеждаше озадачен и не се опитваше да прикрие объркването си. Малта го погледна многозначително и разбрах, че тя ще се разправя с нас.
— Заповядайте на масата. Нека ядем и пием заедно, и ще видим какво можем да направим, за да ви помогнем по пътя ви.
Рейн настани кралицата и седна. Нас ни подредиха от едната страна на масата. Един слуга, много човешки на вид, отведе Спарк и Настойчивост да се хранят отделно. Спарк тръгна все едно това я устройва напълно, а Настойчивост ме погледна, докато не му кимнах да излезе. Крал Рейн ни се усмихна, щом вратата се затвори след тях, и възкликна:
— Гладен съм като вълк! Надявам се да не ви се стори странно, че нямаме много официалности тук. — Погледна Амбър, усмихна се и добави: — Дори след толкова години крал и кралица ни изглеждат малко непривично. — Обърна се към Лант и мен и добави: — След годините на Сатрапията, която изсмукваше пари от Бинградските търговци, ние, които сме отраснали като Търговци, все още се чудим защо някой би помислил, че сме предпочели монархия. Но е удобен начин да ни вижда външният свят и съм сигурен, че и двамата разбирате.
Зарових в паметта си. Кетрикен веднъж ми беше казала нещо за това. Точно както тя бе възпитана да вижда себе си като „Жертва“ за своя народ, но външните я бяха възприемали като Планинската принцеса, така и Малта и Рейн, макар да бяха известни като краля и кралицата на Дъждовните равнини, всъщност бяха по-скоро главните преговарящи за един консорциум на едри търговци. Кимнах вежливо, а Лант се усмихна. „Кралят“ се самообслужваше от едно плато с храна, което след това подаде на своята „кралица“. Блюдото тръгна по масата, като всеки от нас си взимаше порция и го подаваше нататък. Последваха блюдо след блюдо и макар храната да беше от по-добро качество, отколкото ни бе предложено преди, все пак не превъзхождаше онова, което бих очаквал на маса в Бъкип. Мнението ми за Лант се повиши, като го видях как се навежда към Амбър, описва ѝ блюдото и след това ѝ сервира, ако пожелаеше.
Рейн ни огледа един по един с усмивка.
— Хайде просто да ядем, преди си говорим, става ли?
— Разбира се! — прие Амбър от името на всички ни. — Пазаренето и храносмилането не са най-добрите приятели, както би трябвало да знаем добре.
— Значи идвате за сделка? — Рейн ѝ се усмихна. — А аз мислех, че принц Фицрицарин и свитата му са емисари от Шестте херцогства.
— Емисари, търсещи специфична сделка. Но нека не обсъждаме това сега, а да ядем и пием, като стари приятели и нови. — Пръстите на Амбър зашариха по масата, намериха и вдигнаха чаша, пълна със златисто вино. — За приятелите и добрата среща! — предложи тя и всички пихме на тоста ѝ. Щом остави чашата си, добави: — Толкова се бях надявала да се срещна с Фрон, докато съм тук. Той е добре, вярвам?
Малта спря да дъвче. Амбър се усмихна невинно, но видях, че стрелата е улучила точно, и се зачудих защо е пусната. След малко Рейн каза тихо:
— Здравето на Фрон остава деликатно. Може би ще дойде при нас за малко след вечерята, ако се чувства добре за среща с гости.
— Тъжно ми е, че чувам това — отвърна тихо Амбър. — Последната вест за него получих преди години. За това време вярвам, че е започнал да заяква.
— Преди години — отрони тихо Малта. Понякога, когато е ударена камбана, друга отеква в съчувствие. Родителят в мен долови скритата болка в гласа ѝ и ми се дощя Амбър да спре да я притиска. Нещо сериозно не беше наред с детето ѝ. Никога нямаше да го направя тема за спазаряване и не ми беше ясно накъде клони Амбър.