Копривка беше като майка си, по-силна, отколкото би очаквал човек от дребна жена като нея. Бях успял да се надигна и тя ме сграбчи под мишниците и ми помогна да се изправя. Подпрях се на стола и едва не го съборих.
— Чувствам се ужасно — казах. — Толкова слаб. Толкова уморен.
— Значи може би вече знаеш как се чувстваше Ридъл, когато изгори силата му толкова небрежно — каза тя язвително.
Сенч овладя разговора.
— Фиц, защо наряза Шута така? Скарахте ли се?
— Не е нарязвал Шута. — Копривка беше намерила водата, която бях оставил да се топли до огъня. Намокри същата кърпа, която бях използвал по-рано, изстиска я и предпазливо изтърка с нея гърба на Шута. Носът ѝ се набръчка и устата ѝ беше присвита от отвращение от мръсната гной, докато я почистваше. Повтори действието и каза: — Опитваше се да го изцери. Всичко това е било изтласкано отвътре навън. — Погледна ме презрително. — Седни на камината, преди да си рухнал. Помисли ли поне просто да приложиш изтегляща лапа на това, вместо безразсъдно да се опитваш да цериш сам с Умението?
Приех съвета ѝ и се опитах да се смъкна отново на камината що-годе прилично. Тъй като никой от двамата не гледаше към мен, беше суетен опит.
— Не — отвърнах ѝ в усилие да обясня, че отначало не бях възнамерявал да го лекувам. После спрях. Нямаше да си хабя времето.
Сенч се беше надвесил напред и лицето му изведнъж грейна от просветление.
— Аха! Сега разбирам. Шутът трябва да е бил вързан с ремък за стол, с шипове, стърчащи от гърба, и ремъкът бавно се е стягал, за да го принуди постепенно да се опре на шиповете. Ако се е борил, раните са ставали по-големи. Докато ремъкът се е стягал, шиповете са влизали по-дълбоко. Тези стари рани изглеждат сякаш се е държал доста дълго. Но подозирам, че е имало нещо на шиповете, екскремент или някакво друго мръсно вещество, предназначено да причини дълготрайна инфекция.
— Сенч, моля те — казах немощно. Призля ми от образа, който рисуваше. Надявах се Шутът да е в безсъзнание. Всъщност не исках да знам как Слугите са причинили раните му. Нито исках той да го помни.
— А интересната част в това — продължи Сенч, без да се вслуша в молбата ми, — е, че инквизиторът е приложил философия на изтезание, на която никога досега не съм се натъквал. Учили са ме, че за да бъде изтезанието изобщо ефективно, на жертвата трябва да бъде позволен елемент на надежда: надежда, че болката ще спре, надежда, че тялото все още би могло да се изцери, и тъй нататък. Ако отнемеш това, какво има да спечели субектът, като предаде информацията си? В този случай, ако е бил наясно, че раните му преднамерено са били отравяни, след като шиповете пронижат плътта, тогава…
— Лорд Сенч! Моля ви! — Копривка изглеждаше възмутена.
Старецът спря.
— Моля за извинение, Майсторке на Умението. Понякога забравям… — Думите му заглъхнаха. Двамата с Копривка знаехме какво има предвид. Трактатът, който изнасяше, беше годен за чирак или колега професионален убиец, не за хора с нормална чувствителност.
Копривка се изправи и пусна мократа кърпа в купата с вода.
— Почистих раните толкова добре, колкото може с вода. Мога да повикам от лазарета за превръзка.
— Няма нужда да ги въвличаме. Имам билки и мехлеми тук.
— Сигурна съм, че имате — отвърна тя и ме погледна. — Изглеждаш ужасно. Предлагам да помолим някой паж да ти донесе закуска в стаята ти долу. Ще му кажем, че си преял на вечеря.
— Имам подходящото момче за тази работа — заяви внезапно Сенч. — Казва се Аш.
Погледна ме многозначително и не издадох на Копривка, че вече съм се запознал с момчето.
— Сигурен съм, че ще се справи — казах тихо, докато се чудех що за план разгръща Сенч.
— Е, добре, оставям ви двамата. Лорд Фелдшпат, лейди Кетрикен ме уведоми, че сте помолили за кратка аудиенция с нея утре следобед. Не закъснявайте. Трябва да се присъедините към чакащите извън залата ѝ за частни аудиенции.
Погледнах я озадачено.
— Ще обясня — увери ме Сенч. Още един от плановете му. Усмихнах се уморено на Копривка, докато тя излизаше. Когато Сенч стана, за да потърси целебните си билки и мехлеми, се размърдах предпазливо. Гърбът ми се беше вкочанил, изящната риза бе полепнала по мен от пот. С колкото вода беше останала в котлето почистих ръцете си. После докретах до един от столовете до масата.
— Изненадан съм, че Копривка знае пътя до тук.
— Избор на Предан. Не мой — отвърна Сенч отривисто. Говореше от другия край на стаята. — Никога не е харесвал тайните ми. Така и не разбра колко са необходими.
Върна се, понесъл синьо гърне с дървена запушалка и няколко парцала. Когато го отвори, лютата миризма на мехлем ужили носа ми и донякъде прочисти главата ми. Станах и преди да е успял да пипне Шута, взех парцалите и лекарството от него.