— Тя беше едната. Имаше други.
Ако беше искал да знам, щеше да ми е казал.
— Колко остава до закуска?
Той изсумтя гърлено.
— Ако беше пазач, сигурно щеше да ставаш вече от нея. Но за теб, дребен благородник от имение, за което никой изобщо не е чувал, на първото ти посещение в замък Бъкип, е, ще ти бъде простено да поспиш малко след снощните празненства. Ще предам на Аш и той ще ти донесе храна след като подремнеш.
— Къде го намери?
— Той е сирак. Майка му беше курва от особения сорт, покровителстван главно от богати млади благородници, които имат… нетипични вкусове. Работеше в едно заведение на около ден езда оттук. Полезно разстояние от град Бъкип за този тип дейности, които един млад благородник би предпочел да запази в тайна. Умря кърваво при едно тайно рандеву, свършило ужасно зле — за нея, както и за Аш. Един осведомител прецени, че може да ми е от полза да знам най-големият син на кой благородник има такива наклонности. Аш беше свидетел, не на смъртта ѝ, а на мъжа, който я уби. Трябваше да се разпоредя да го доведат при мен и когато го разпитах за това, което е видял, открих, че има чудесно око за подробностите и остър ум. Описа ми благородника чак до плетката на дантелата на маншетите му. Беше отраснал така, че да е полезен за майка си и други в занаята ѝ, тъй че имаше добре развит инстинкт за дискретност. И хитрост.
— И събиране на тайни.
— И това, да. Майка му не беше улична курва, Фиц. Млад благородник можеше да я вземе на игралните маси или в по-изисканите заведения в град Бъкип, без да го е срам от компанията ѝ. Знаеше поезия и можеше да я пее със съпровод на лютня. Той е момче, вървяло в два свята. Може да няма дворцови маниери все още и човек може да долови, че не е роден в кралския двор, когато говори, но не е невеж уличен плъх. Ще бъде полезен.
Кимнах замислено.
— И искаш да ми служи като паж докато съм тук, за да…?
— За да можеш да ми кажеш какво мислиш за него.
Усмихнах се.
— Не за да ме наблюдава за теб?
Сенч разпери ръце неодобрително.
— И да го прави, какво би могъл да види, което аз вече да не знам? Приеми го като част от тренировката му. Възлагай му предизвикателни задачи. Помогни ми да го наточа добре.
И отново, какво можех да кажа? Той правеше за мен и за Шута всичко, което можеше да се направи. Можех ли да направя по-малко? Познал бях мехлема, който бях разтрил в раните на Шута. Маслото за него се извличаше от дробовете на риба, рядко виждана в нашите северни води. Беше скъпо, но той не се беше поколебал да ми го даде. Нямаше да се поскъпя да му дам каквото мога в замяна. Кимнах.
— Ще сляза в старата си стая да поспя малко.
Сенч кимна.
— Пренатоварен си, Фиц. По-късно, след като си починеш, бих искал писмен доклад за това лекуване. Когато се пресегнах за теб… е, можах да те намеря, но все едно че не беше себе си. Сякаш толкова се беше потопил в лекуването на Шута, че се превръщаше в него. Или двамата се сливахте.
— Ще го напиша — обещах му, зачуден как ли ще мога да му опиша нещо, което самият аз не разбирах. — Но в замяна ще те помоля да ми подбереш нови ръкописи по лечението с Умение и отдаване на сила. Вече прочетох онези, които ми беше оставил.
Той пак кимна, доволен, че моля за такива неща, и ме остави, шмугна се зад гоблена и се скри. Проверих Шута. Все още спеше дълбоко. Сложих дланта си над лицето му със страх да не го докосна и да го събудя, но и притеснен, че усилията ми може да са усилили треската му. Но изглеждаше по-хладен и дъхът му беше по-дълбок. Изправих се, прозях се и след това направих грешката да се протегна.
Приглуших болезнения си стон. Постоях за миг неподвижно, след това предпазливо разкърших рамене. Не си го бях въобразил. Пресегнах се отзад и боязливо дръпнах ризата, полепнала по гърба ми. След това намерих огледалото на Сенч. Това, което видях, ме стъписа.
Сълзящите рани на гърба ми бяха много по-малки от тези на Шута; и не бяха подпухнали и зачервени от инфекция. Само зееха няколко малки наранявания все едно някой многократно ме е намушкал с кама. Не бяха кървили много; прецених, че са плитки. И предвид склонността ми да се изцерявам бързо, като нищо щяха да се махнат за ден-ден и половина.
Заключението, до което трябваше да стигна, бе очевидно. В изцеряването с Умение на раните на Шута бях получил тези техни малки близнаци. Събуди се внезапен спомен и огледах корема си. Там, точно където бях затворил раните, които моят нож бе направил на тялото на Шута, имаше низ от зачервени вдлъбнатини. Пипнах една от тях и потръпнах. Не болезнено, но раздразнено. Завихрилите се мисли ми предложиха десетина обяснения. В споделянето на сила с Шута всъщност бях споделил плът с него, така ли? Дали неговите рани се затваряха, защото моите се бяха отворили? Придърпах ризата около себе си, добавих дърва в огъня, взех си жакета с многото копчета и заситних надолу по прашните стъпала към старата ми спалня. Надявах се да намеря някакви отговори в свитъците, които Сенч ми бе обещал. Дотогава щях да затая тази малка неприятност за себе си. Нямах никакво желание да участвам в експериментите, които Сенч несъмнено щеше да измисли, ако научеше за това.