— Но ние им попречихме. А след това ти направи немислимото. Фиц, аз умрях. Знаех, че ще умра. Във всички пророчества, които изобщо бях прочел в библиотеката на Клерес, във всички съновидения, които бях имал, умрях там. И наистина умрях. Но в нито едно бъдеще, провидяно от когото и да било, никога, в цялата им съкровищница от пророчества, не бях измъкнат жив от другата страна. — Той се усмихна криво. — Това промени всичко. Ти ни запокити в едно невидяно бъдеще. Сега те се лутат слепешком, чудят се какво ще стане с всичките им планове. Защото Слугите не планират за десетилетия, а за поколения. След като знаят времето и начина на собствената си смърт, те са удължили живота си. Но ние сме им отнели много от тази власт. Белите деца, родени след моята „смърт“, са единствените, които могат да гледат в бъдещето от онзи момент. Лутат се слепешком по възможните пътеки на бъдещето, по които ние някога препускахме в галоп. Тъй че трябва да издирят онова, от което най-много се боят тепърва: истинския Бял ясновидец за това поколение. Знаят, че той е навън някъде, извън тяхното знание и власт. Знаят, че скоро трябва да го заловят, иначе всичко, което са изградили, би могло да се срути.
В думите му кънтеше увереност. Въпреки това неволно се усмихнах.
— Значи ти промени техния свят. Вече ти си Катализаторът. Не аз.
Лицето му стана безизразно.
— Възможно ли е такова нещо? — попита в почуда. — Това ли зърнах веднъж, в сънищата, където не бях Бял ясновидец?
— Нямам отговор за това. Може вече да не съм твоят Катализатор, но съм сигурен, че не съм и пророк. Хайде, Шуте. Превръзките на гърба ти трябва да се сменят.
Той поседя малко, притихнал и неподвижен. Накрая отстъпи.
— Е, добре.
Преведох го през стаята до масата на Сенч. Той седна на пейката и дланите му запърхаха, успокоиха се и след това заопипваха по масата и намериха принадлежностите, приготвени ми от Сенч.
— Помня това — каза тихо.
— Малко се е променило през годините. — Преместих се зад него и огледах нощницата му. — Раните са пуснали гной. Сложих плат на гърба ти, но се е просмукала и през него. Нощницата е залепнала за гърба ти. Ще донеса топла вода, ще я намокря, за да я свалим, и ще ги почистя пак. Ще ти донеса чиста нощница и ще сложа водата да се стопли.
Докато се върна с легена и чистата риза, Шутът ми беше подредил медицинските принадлежности.
— Лавандулово масло, по миризмата — каза и пипна първото бурканче. — Меча мас с чесън, тук вътре.
— Добър избор. Ето, идва и водата.
Той изсъска, щом я разтрих с гъбата по гърба му. Дадох на полуоформените корички време да омекнат, след което му предложих избор:
— Бързо или бавно?
— Бавно — отвърна той, тъй че започнах с най-долната рана на гърба му: пробивна, много близо до гръбнака му. Докато освободя грижливо тъканта от протеклата рана, косата му стана мокра от пот. — Фиц — процеди той през стиснати зъби. — Просто го направи.
Кокалестите му длани намериха ръба на масата и се вкопчиха в него. Не отпрах ризата, а я обелих внимателно, без да обръщам внимание на звуците, които издаваше Шутът. В един момент той удари с юмрук по каменната маса, после изохка от болка и отпусна юмрука и челото си на масата.
— Свърши се — казах му, щом навих и вдигнах ризата над раменете му, след което я пуснах на пода.
— Колко са зле?
Придърпах свещника и огледах гърба му. Толкова изтънял. Костите на гръбнака му бяха като низ хълмчета по гърба му. Раните зейнаха безкръвни към мен.
— Чисти са, но отворени. Добре е да ги оставим отворени, за да се изцерят отвътре навън. Стегни се отново. — Той запази мълчание, докато измивах всяка рана с лавандуловото масло. Когато добавих мечата мас с чесън, миризмите не се съчетаха добре. Затаих дъх. След като всички рани бяха намазани, сложих на гърба му нов плат; разчитах, че маста ще го задържи на място. — Ще ти облека чиста риза — казах му. — Постарай се да не разместваш превръзката, след като ти я облека.