Очите му бяха затворени и може би наистина бе готов да заспи. Излязох тихо.
6.
Осезателят
Когато Славен Претендента се оттегли във вътрешните херцогства, крайбрежните херцогства бяха оставени без компас. Колкото и силни да бяха херцозите на Беарния, Шоукс и Рипон, всички те бяха твърде погълнати от отбраната на бреговете им, за да дадат някакъв смислен, единен отговор на нашествието на Алените кораби. Номиналният херцог на Бък, братовчед на Славен Претендента, не беше много повече от подставена марионетка, която не можеше да направи нищо, за да сплоти благородниците.
Точно по това време изпъкна лейди Търпение, съпруга на бившия наследник на кралството Рицарин. Това, което започна с продажбата на личните ѝ бижута, за да поддържа бойните кораби на Бък екипирани и действащи, скоро погълна почти цялото ѝ лично богатство, докато тя полагаше усилия да укрепва духа на своите селяци и миньори, както и да сплоти дребните благородници да организират силите си, за да отблъснат нашествениците.
Това беше обстановката, в която се върна кралица Кетрикен. Бременна с наследник на Пророците, тя и нейният менестрел, Славея Сладкопойна, бяха пренесени от земите на Праотците до бойниците на замък Бъкип на гърба на могъщ дракон. Крал Искрен я придружи до безопасното убежище, преди да яхне отново своя дракон. С другите воини на Праотците, възседнали драконите си вихрогони, се понесе във въздуха, за да продължи великата битка, която бе започнал срещу Алените кораби. Малцина видяха завръщането на краля в Бъкип и ако не беше кралицата му там, за да свидетелства за присъствието му, и менестрелът Славея Сладкопойна да се закълне в истинността му, внезапната ѝ поява щеше да изглежда почти магическа. Блестящите дракони, които изпълниха небето, бяха ужасяваща гледка за бранителите на Бък, докато кралицата не разкри, че те не са опасност за народа на Бък, а че са под командата на техния законен крал и са дошли да ги защитят.
На този ден, преди да падне нощта, всички Алени кораби бяха изтласкани от бреговете на Бък. Легионите дракони бързо се разпръснаха и овладяха цялото крайбрежие на Шестте херцогства преди луната дваж да лъсне пълна. Мнозина брегови защитници и сърцати моряци могат да свидетелстват как драконите се появяваха като далечни искрящи светлини в небето и как нарастваха и нарастваха, докато тяхната сила и мощ не хвърли нашествениците в бяг.
На този фон Планинската принцеса, превърнала се в кралица на Шестте херцогства, се завърна, за да приеме короната си. Лейди Търпение остана до нея през останалите месеци на войната, за да ѝ дава съвети и да постави юздите на властта здраво в ръцете ѝ. С раждането на наследника приемствеността бе осигурена.
Слязох, затворих вратата, надникнах навън през капаците на прозореца и се ужасих. Утрото наистина бе избягало, докато бях с Шута. Все още бях по нощница, неизмит, необръснат и вероятно вече закъснял за аудиенцията с Кетрикен. За да бъде раздразнението ми още по-голямо, Аш отново бе навестил покоите ми. Огънят беше наскоро разпален и на стола ми бе провесено ново облекло за лорд Фелдшпат. Кафявата му перука беше прехвърлена на нова шапка и грижливо изчеткана. Е, отрастването на Аш като син на куртизанка поне го беше научило на някои полезни слугински умения. Знаех, че бях заключил вратата. Зачудих се дали Сенч му е дал ключ, или е успял сам да отвори ключалката. Не беше от лесните. Постарах се този въпрос да не ме разсейва, докато бързо се измия, обръсна, подсуша кървенето от припрения бръснач и се облека в новите дрехи.
Една от раните на гърба ми се беше отворила. Навлякох туниката с дълги ръкави на лорд Фелдшпат и натруфения жакет върху нея: надявах се, че яркоцветните ивици са в чест на Зимния празник. Плашеше ме идеята, че въображаемият лорд се облича така ежедневно. Гамашите се оказаха умерено удобни, а жакетът възхитително скриваше не по-малко от шест джобчета с всевъзможни гадни неща в тях. Нагласяването на перуката и нелепата шапчица, кацнала върху нея, отне повече минути, отколкото ми харесваше, но все пак знаех, че е точно тази част, която трябва да се направи съвършено. Ощипах и почесах носа си, докато придоби подходящия оттенък червено. Сажди от огъня с няколко капки вода направиха веждите ми по-тежки. Обувките с високи пети и глупаво завъртени нагоре носове се хлъзнаха на обутите ми в чорапи стъпала и в момента, в който се изправих, едното ми стъпало се схвана неприятно. Изритах обувките и затъпках из стаята, докато мина. Изругах Сенч под нос, нахлузих ги отново, излязох и заключих вратата.