Беше се променил от последния път, когато бяхме говорили. За толкова години след смъртта на птицата му — Риск — не си беше намерил нов партньор. Тази загуба беше всякла промяна в него. Когато загубих вълка си, имах чувството, че половината ми душа се е изгубила, сякаш имаше твърде много празно пространство и в ума, и в тялото ми. За известно време бях виждал тази празнота у Уеб, когато двамата с брата на Копривка, Пъргав, гостуваха на двама ни с Моли във Върбов лес. Очите му бяха загубили птичия си блясък и той вървеше все едно е пуснал корени в земята. За няколко месеца като че ли се беше състарил с десетки години.
Днес крачеше с изправени рамене, а погледът му шареше бързо из стаята, попивайки всяка подробност. Разликата беше добра, сякаш беше преоткрил младостта. Неволно му се усмихнах.
— Коя е тя? — казах му за поздрав.
Уеб ме погледна в очите.
— Той. Не тя. Млад керкенез. Казва се Полет.
— Керкенез. Хищна птица. Сигурно е различно за теб.
Той се усмихна и поклати глава. Изражението му беше добродушно, сякаш говореше на дете.
— Двамата имаме толкова много да учим един от друг. Заедно сме по-малко от четири месеца. Това е нов живот за мен, Фиц. Зрението му! О, и апетитът му, и буйната радост в лова. — Засмя се високо. В косата му имаше повече сиви кичури и бръчките му бяха по-дълбоки, но смехът му беше момчешки.
За миг изпитах завист. Спомних си опиянението на първите дни с нов партньор. Като дете се бях свързал с Носльо без ни най-малко колебание и преживях едно лято с пълните сетива на младо куче, подсилили моите. Бяха ми го отнели. После беше Смити, кучето, с което се бях обвързал напук на Бърич и всякакво благоразумие. Загубих го, когато даде живота си, за да защити мой приятел. Двамата бяха мои сърдечни спътници. Но вълкът, Нощни очи, беше загърнал душата си около моята. Заедно бяхме ловували и заедно бяхме убивали, дивеч, както и хора. Осезанието ни обвърза за цял живот. От него бях научил да владея както възбудата на лова, така и споделената болка на жертвата. При спомена за тази връзка завистта ми угасна. Никой не можеше да го замени. Можеше ли друга жена изобщо да бъде за мен каквото беше Моли? Щях ли изобщо някога да имам приятел, който да ме познава така, както ме познаваше Шутът? Не. Такива връзки в живота на човек са единствени. Върнах си дар словото.
— Щастлив съм за теб, Уеб. Изглеждаш нов човек.
— Нов съм. И съм толкова тъжен за теб, колкото ти се радваш за мен. Жалко, че си нямаше спътник Осезател, който да те крепи в загубата.
Какво да кажа на това? Нямах думи.
— Благодаря ти — промълвих. — Тежко беше.
Кетрикен беше мълчала по време на разговора ни, но ме наблюдаваше съсредоточено. Майстор Осезателят взе възглавница и се настани до масата. Усмихна се широко на Кетрикен и огледа с интерес храната.
Кетрикен му отвърна с усмивка.
— Хайде без формалности. Отпуснете се, мои приятели. Достави ми огромно удоволствие да гледам как Уеб възвръща духа си. Трябва да се запознаеш с Полет, Фиц. Не твърдя, че би могъл да те накара да премислиш решението си да останеш сам, но определено ми даде основание да се усъмня в статута си на необвързана. — Поклати леко глава. — Когато видях болката, която изпита при смъртта на Нощни очи, реших, че не искам нищо такова, никога. И отново, когато Уеб загуби Риск, си казах, че съм била благоразумна, като съм се въздържала да свържа сърцето си с животно, след като знам, че рано или късно трябва да изпитам разкъсващата болка от раздялата. — Вдигна очи от Уеб, докато той наливаше чай на трима ни, и срещна невярващия ми поглед. — Но сега, като виждам радостта на Уеб от Полет, се чудя. От толкова дълго съм сама. Не ставам по-млада. Трябва ли това да е съжаление, което ще отнеса в гроба, че не разбрах напълно магията, която притежавах?
Думите ѝ заглъхнаха. Погледна ме. В очите ѝ се таеше обида и гняв.
— Да. Аз съм Осезаваща. И ти го знаеше, Фиц. Нали? Знаеше го много преди да го заподозра. И знаеше, че Осезанието, което толкова много застрашаваше Предан, докато беше момче, е дошло от мен.
Подбрах думите си внимателно.
— Милейди, смятам, че е толкова вероятно да е дошло от баща му, колкото от вас. И в крайна сметка няма много значение откъде е дошло. Дори сега упражняването на Осезание може да донесе…
— Имаше значение за мен — каза тя тихо. — И все още има. Онова, което почувствах между Нощни очи и мен, не беше въображаемо. Ако го бях осъзнала, докато пребивавахме в Планините, щях да му кажа какво означаваше тази подкрепа за мен.