След това, сякаш това беше най-естественото нещо на света, Кетрикен попита дали Пчеличка притежава Осезанието или Умението. Не мога да кажа защо за мен бе толкова смущаващо, че ми зададе този въпрос. Определено от двамата ми бяха останали много малко тайни. И все пак, по някакъв странен начин, усещах Пчеличка като тайна, нещо лично и скъпоценно, което не исках да споделя. Трябваше да положа усилие, за да не излъжа. Казах им, че доколкото мога да определя, малката ми дъщеря не притежава нито една от тези магии. Че може да долови Умението в Копривка и мен, но че не получавам никакво усещане за него от нея. После добавих, че тъй като е все още много млада, е трудно да се прецени.
Уеб кривна вежда.
— Обикновено Осезанието се проявява в ранна възраст. Не е ли показала склонност за свързване с животно? Никакво вътрешно разбиране за техните навици?
Поклатих глава.
— Не, но за да съм честен, държа я настрана от такива опасности. Знам какво е да се свържеш прекалено млад и без напътствия.
Той се намръщи.
— Значи няма никакви животни в живота ѝ?
Поколебах се. Мъчех се да реша какъв отговор ще му хареса да чуе. Постарах се да съм искрен.
— Учи се да язди. Като малка, когато за първи път опитах да я уча, като че ли се чувстваше неловко от тази идея. Уплашена дори. Но напоследък напредва добре. Не че не обича животни. Харесват ѝ котета. Кучето на овчаря я харесва.
Уеб кимна замислено, погледна Кетрикен и каза:
— Когато дойде тук, бих искал да поговоря с нея. Ако е наследила Старата кръв от баща си, то колкото по-скоро го научим всички, толкова по-добре ще овладее магията си.
А Кетрикен кимна сериозно, сякаш тя трябваше да го разреши. Обзе ме лошо предчувствие, но реших, засега, да премълча. Отбелязах си наум, че Уеб беше узнал за желанието на Кетрикен да се доведе Пчеличка в Бъкип преди мен. С кого другиго беше обсъждала това? Трябваше да открия какво има зад тази нейна решителност. Но дискретно. Обърнах дръзко разговора.
— А принцовете? Благоденствие или Почтен показали ли са признаци на Осезанието или на Умението?
Гладкото чело на Кетрикен се набразди. Тя си пое дъх и обмисли добре думите си, преди да отвърне:
— Вярваме, че и двамата принцове притежават Умението, магическото им наследство като Пророци. Но изглежда, че никой от двамата няма силен талант в това.
Направи нещо с очите си, когато срещна погледа ми. Не беше намигване или завъртане на окото към Уеб, а само много леко движение, което ми даде да разбера, че не желае да обсъжда тази тема пред Майстора на Осезанието. Значи бившата ми кралица се беше научила на дискретност и потайност. Може би Бъкип я беше променил толкова, колкото тя бе променила него.
Обърна разговора на други теми и аз я оставих. Уеб беше словоохотлив както винаги и умееше да накара другите да говорят. Постарах се да се задържам на безопасни теми — овце и овощни градини, и ремонтите, които бях правил във Върбов лес — но съм сигурен, че му казах много повече за себе си и за положението ми, отколкото възнамерявах. Храната отдавна беше свършила и чаят си стоеше изстинал в чашите ни, когато Кетрикен се усмихна и ни напомни, че и други очакват вниманието ѝ.
— Моля, кажи на лорд Златен, че ще го навестя тази вечер. Късно, опасявам се, защото ще има още едно празненство на стъмване и трябва да присъствам. Но когато мога, ще ида при него и се надявам да не е много против, ако го събудя. Ако предпочита да не го правя, пратете ми бележка, че не желае компания.
— Скука го мъчи в немощта му. Смея да кажа, че ще приеме с охота компанията. — Реших го вместо него. Щеше да е добре за него.
— И, Фиц, кога мога да очаквам да ме навестиш? — попита Уеб. — Бих искал да те запозная с враната. Няма да твърдя, че компанията ѝ е бреме за мен, но Полет не гледа на нея доброже…
— Разбирам. Ще дойда утре сутринта, ако лорд Сенч не ми даде други задачи. Може да се наложи да прекарам деня си в град Бъкип. — Укорих се наум за неохотата си да му помогна. Щях да отида. Бях убеден, че враната ще ме сметне за неподходящ партньор.
Той ми се усмихна.
— Чудесно. Много съм ѝ разказвал за теб и за споделеното знание за Осезанието с теб. Вдругиден трябва да си тръгвам. Тъй че тя може да те намери преди това. Нетърпелива е да се запознае с теб.