— Ридъл, аз…
— Само мълчи! Просто слушай. — Вдиша отново. — Копривка е бременна. Няма да позволя да бъде опозорена. Няма да позволя детето ни да бъде опозорено. Кажи каквото искаш, направи каквото искаш, тя е моя жена и няма да позволя радостта ни да бъде омърсена с политика и тайни.
Аз бях този, който седна. За късмет леглото беше зад мен. Ако ми беше изкарал въздуха с удар в корема, ефектът нямаше да е по-силен. В главата ми загъмжаха думи. Бременна. Посрамена. Жена. Омърсено. Тайни.
Бебе.
Гласът ми се върна.
— Аз ще…
Ридъл скръсти ръце на гърдите си и заяви предизвикателно:
— Не ме интересува какво ще направиш. Разбери го. Прави каквото искаш, но това няма да промени нищо.
— … бъда дядо. — Думата ме задави. Неверие стопи лицето му и той зяпна. Даде ми нужния миг да подредя мислите си. Думите се затъркаляха от устните ми. — Имам спестени пари. Може да ги вземете всичките. Трябва да напуснете скоро, преди пътуването да стане твърде трудно за нея. И мисля, че трябва изобщо да избягате от Шестте херцогства. Тя е Майсторката на Умение; твърде известна е, за да можете двамата да…
— Не напускаме! — Гняв стегна отпуснатото му лице. — Отказваме. Бяхме законно ожене…
Невъзможно.
— Кралят го забрани.
— Кралят може да забрани каквото си иска, но ако мъж и жена се закълнат пред Свидетелските камъни с най-малко двама свидетели…
— Само ако единият е менестрел! — прекъснах го. — И свидетелят трябва да познава и двете страни.
— Обзалагам се, че кралицата на Шестте херцогства ни познава и двамата — каза той тихо.
— Кетрикен? Мислех, че Кетрикен участваше в забраняването на брака.
— Кетрикен не е кралицата на Шестте херцогства. Елиания е. И там, откъдето е, една жена може да се омъжи за когото пожелае.
Всичко се намести здраво като блоковете, които образуват арка. Почти.
— Но другият ви свидетел трябва да е менестрел… — Думите ми заглъхнаха. Знаех кой е бил менестрелът им.
— Хеп Веселото сърце — потвърди го тихо Ридъл. И почти се усмихна. — Може би си чувал за него?
Доведеният ми син. Беше се зарадвал да нарече Копривка сестра. Усетих, че съм притиснал длани на устата си. Помъчих се да помисля. Тъй. Женени. Публично и все пак — тайно. Да, Елиания можеше да го е направила и вероятно да не е осъзнала, че пренебрегвайки авторитета на съпруга си, е направила много повече от това просто да утвърди убеждението си, че една жена би трябвало да има пълната власт над това за кого да се омъжи. Или да не се омъжи, а само да спи с него.
Оставих ръцете си да се смъкнат от устата ми. Ридъл продължаваше да стои все едно очакваше да скоча и да го забъхтя с юмруци. Опитах се да си спомня бях ли изпитал изобщо такъв импулс. Не. Никакъв гняв — всичко това беше удавено в страх.
— Кралят никога няма да приеме това. Нито Кетрикен, нито Сенч. О, Ридъл. Какво си мислехте вие двамата? — Радост се бореше със скръб в гласа ми. Дете, дете, за което знаех, че Копривка иска. Дете, което щеше да промени напълно живота им. Мое внуче. И на Моли.
— Бебетата се раждат. От години бяхме предпазливи. И късметлии, предполагам. А после не бяхме и двете. И когато разбра, че е бременна, Копривка ми каза, че възнамерява да бъде щастлива от това. Каквото и да трябва да направи. — Гласът му се промени и изведнъж заговори приятелят ми. — Фиц. И двамата не сме младежи. Това може да е единственият ни шанс за дете.
Каквото и да трябва да направи. Можех почти да чуя гласа на Копривка, как изрича тези думи. Вдишах дълбоко и се постарах да подредя мислите си. Тъй. Това беше нещо направено. Бяха женени, щяха да имат бебе. Безполезно беше да ги съветвам тепърва да нямат бебе, безполезно — да ги укорявам, че са се опълчили на краля. Трябваше да се започне от сега, оттам, където са.
В опасност. Глупаво непокорни.
— Какво възнамерява да направи? Да отиде при краля и да му каже, че е и женена, и бременна?
Тъмните очи на Ридъл се вгледаха в моите и видях в тях нещо като съжаление.
— Тя го сподели само с кралица Елиания. Само ние четиримата знаем, че Копривка е с дете. И само петима души знаят, че наистина сме женени. Дори с братята си не е споделила новината. Но каза на Елиания. Кралицата е възбудена. И пълна с планове за детето. Направи някаква магия с люшкаща се игла над дланта на Копривка и е убедена, че детето ни ще е момиче. Най-сетне дъщеря, родена в майчиния дом на Пророците. И следователно бъдеща нарческа.
— Объркан съм — отроних след кратко мълчание.