Предан спаси всички ни.
Поклати бавно глава и се взрях в него.
— „Никога“ свърши — заяви той на множеството. Погледна извърнатото ми нагоре лице. Взрях се в него и видях там крал Умен и крал Искрен. Моите крале, които ме гледаха отгоре с искрено съпричастие. — Фицрицарин Пророк, ти твърде дълго живя сред Праотците и споменът за теб беше презрян от народа, който спаси. Твърде дълго беше там, където месеците отминават като дни. Твърде дълго вървя сред нас под лъжлив облик, лишен от своето име и чест. Стани. Обърни се и погледни хората на Шестте херцогства, своя народ, и най-сетне бъди добре дошъл у дома.
Наведе се и хвана ръката ми.
— Трепериш като лист — прошепна в ухото ми. — Можеш ли да се изправиш?
— Мисля, че да — промърморих. Но неговата сила ме вдигна на крака. Изправих се. Обърнах се. Застанах с лице към всички.
Одобрителният рев ме заля като вълна.
9.
Короната
След като съм рискувал живота си за това знание, очаквам, че за следващия къс информация ще ми се заплати по-щедро! Когато за първи път се обърна към мен за тези „малки задачи“, както ги нарече, там, в замък Бъкип, нямах представа що за мисии ще ми възлагаш. Както съм казвал в миналото, ще продължа да ти доставям интересна информация, но не и онова, което чувствам, че подронва или злоупотребява с приятелствата ми.
Келсингра наистина е град на невъобразими чудеса. Почти във всеки камък там е съхранена информация. Чувал съм, че още повече може да се намери в архивите на Праотците, открити наскоро в града, но не съм поканен да вляза и няма да излагам на риск доверието на приятелите си, опитвайки се да ида там. Много от информацията за Предците е налична в стените на стария пазар и неизбежно я усещам дори когато просто минавам там вечер. Ако пожелаеш да ми пратиш малко пари в аванс и да ми зададеш изрични въпроси, ще отговоря на онези, на които мога. Ако не се беше строшил един рудан, нямаше да се нуждая от твоите средства. Все пак ще ти напомня, че имам своята гордост. Може да ме смяташ за прост моряк, но имам свой кодекс на честта.
Но на твоя най-належащ въпрос. Не съм видял никаква „сребърна река или поток“. А докато пътувах там по Дъждовната река и после нагоре по един от притоците ѝ, уверявам те, че видях много и много реки и потоци, вливащи се в този огромен воден път. Бяха сиви от тиня. Предполагам, че биха могли да изглеждат сребристи на определена светлина.
Но мисля, че имам новина какво точно е онова, което търсиш. Не е река, а кладенец. В него извира сребристо вещество и драконите, изглежда, го смятат за почти опияняващо. Местонахождението на този кладенец и самото му съществуване са смятани за голяма тайна, но за човек, който може да чува дракони, техните крясъци, когато веществото се издигне достатъчно близо до повърхността, за да пият, го издава. В други случаи, предполагам, че трябва да им се изважда с ведро. Задължен бях да задавам заобиколни въпроси на тази тема. Двама от младите пазачи не издържат много на бренди и имахме един чудесен несвързан разговор, докато не дойде командирът им, за да ги нахока и да ми се закани. Този Рапскал изглежда доста неуравновесен тип, способен да изпълни разните си закани срещу мен, ако открие, че окуражавам хората му към пиянство. Настоя да напусна Келсингра и на следващата сутрин бях изкаран от квартирата си и качен на първия заминаващ кораб. Не ми забрани да стъпвам повече в града, както съм чувал, че е забранявано на други пътешественици и предприемачи, но мисля, че трябва да изчакам да мине известно време, преди отново да се опитам да го посетя.
Ще очаквам следващото ти кредитно писмо и въпросите ти. Все още съм отседнал в „Строшената подпора“ и писмата, изпратени до този хан, ще стигнат до мен.
Легнах си чак призори. Бях изтощен. Бях изкачил стълбите нетърпелив като момче да разкажа на Шута всичко, което ме бе сполетяло, но го заварих дълбоко заспал. Известно време поседях до леглото му и съжалявах, че не можеше да е там с мен. Когато задрямах на стола, се предадох и закретах надолу по стълбите до леглото си. Затворих очи и заспах. Потънах в пълна забрава, а след това се сепнах и се събудих, сякаш някой беше забил игла в мен. Не можех да се освободя от усещането, че нещо не е наред: нещо ужасно, ужасно не беше наред.
Не можах да спя. Опасност, опасност, опасност, тътнеше глухо през нервите ми. Рядко изпитвах такава тревога без причина. Преди години моят вълк винаги беше зад гърба ми, прилагаше по-изострените си сетива, за да ме предупреди за дебнещи натрапници или невидими наблюдатели. Нямаше го от толкова много години, но в това си оставаше. Когато нещо накараше сетивата ми да настръхнат, се бях научил да внимавам.