— Ще се върна колкото може по-скоро — уверих Шута. „Скоро!“, повтори враната. Подскочи до Шута и кривна глава.
— Пъстра е разтревожена за теб — каза кротко Аш, все едно убеждаваше малко дете. — Опитва се да те погледне в лицето.
Нямаше да успее. Не съм сигурен какво изпитах, когато стиснатите ръце на Шута бавно се отвориха. Той махна на птицата и тя се приближи към него с подскоци.
— Ето малко хляб за нея — прошепна Аш и пусна къшей в ръката на Шута. Той го стисна с пръсти и накара птицата да застане наблизо и да кълве от него на малки късчета.
— Скоро — уверих Шута, станах и излязох.
Бях на средата на стълбището, когато Аш ме настигна.
— Сър, сър — извика тихо след мен. — Чакайте да ви оправя яката. — Но когато се доближи, заговори в ухото ми други неща, за да го чуя само аз. — Не е толкова силен, колкото се опитва да ви се покаже. Днес го намерих на пода до камината, опитваше се да стане. Трудно му беше да се насили да хване ръката ми. Още по-трудно да изтърпи болката, докато му помогна да се изправи. Виждате го, че ходи и може да стане от легло или стол. Но падне ли на пода, не може да се вдигне сам. — И добави по-високо: — Е, така е много по-добре.
— Благодаря ти — отекна отговорът ми. Хванах ръката му и я стиснах силно. Знаех, че разбра неизречената ми благодарност. Тежко ми беше да го чуя, а още по-тежко — да знам, че приятелят ми крие немощта си от мен.
Продължих надолу до старата си стая с натежало сърце.
Още щом затворих скритата врата зад себе си, чух нетърпеливо чукане на вратата към коридора.
— Един момент — викнах, а Ридъл заговори припряно зад вратата:
— Никакъв момент повече няма да ти дам. — Отворих и той каза: — Пратиха ме да те взема и да те заведа долу на вечерята независимо от възражения или външен вид… Но всъщност смятам, че си се докарал много добре.
— И ти — върнах му хапливия комплимент, защото Ридъл наистина не приличаше много на себе си. Бялата му риза беше с дълги маншети, а яката — в тъмночервено. Планинските цветове на Кетрикен. Панталоните му бяха черни. Бяха му позволили да носи прости ботуши. Изпитах завист.
Той вдигна брадичка и ми показа профила си.
— Не мислиш ли, че вече изглеждам доста по-благородно? Вече съм кесая Ридъл, което Кетрикен обяснява, че трябва да се преведе по-скоро като „слуга“, отколкото като „господар“, предвид философията на Планинското кралство за задълженията на управляващите. Но тази вечер ще ме наричат кесир Ридъл и ще седя на високата маса.
— Докъдето ще ме придружиш, за да не би да не успея да отида навреме? Или трябва да бъда видян с теб, за да покажа бащинското си одобрение на брака ти с дъщеря ми?
— И двете вероятно. Макар че ще призная, изглежда малко странно ти да си в тази роля, след като всъщност изглеждаш по-млад от мен.
Тъкмо бях затворил и заключил вратата, иначе вероятно щях да настоя да застане до мен пред огледалото. Огледах го мълчаливо. Ридъл си беше Ридъл и така го бях виждал през годините. Макар и да не беше още старец, когато го огледах, забелязах бръчките, които вече обрамчваха устата му, и че косата му се отдръпва от челото. Изведнъж той се усмихна широко.
— Пропусна момента да ми възразиш добродушно, Том. О. Време е и това да се изостави, нали? Хайде, принц Фицрицарин Пророк. Време е да слезем долу и да се изправим пред ордите благопожелатели.
Хвана ме под мишницата и ме поведе навън все едно ме водеше към бесилото. Докато вървяхме по коридора и слизахме по стълбището, се помъчих да настроя съзнанието си към новата роля. Принц Фицрицарин Пророка. Герой. Скромен герой, върнал се от дълго изгнание във Върбов лес, след като е прекарал десетилетия сред митичните Праотци. Бях синът на Рицарин Пророка, племенник на Искрен. Братовчед на крал Предан. Защитник на Короната. Какво щяха да искат да видят хората, низши и благородни, в този герой?
Когато закрачихме покрай хората в залата вече знаех, че съм мълчалив, но не прекалено мрачен. Хората щяха да ме интересуват не повече, отколкото Ридъл, и при всяка възможност щях да обръщам разговора към това кои са те и какво са направили. Щях да приказвам малко и да слушам добре. Повече скромност за подвизите ми щеше да свърши работа, докато двамата със Сенч се посъветваме и решим точно кои от тях са за публично обсъждане.
Ах, тази вечер. Беше ни направила всички мудни и със закъснение осъзнах, че това сериозно е повишило безпокойството на Копривка. Вървях от лявата ѝ страна, а Ридъл от дясната ѝ, и докато крачехме по коридорите към Голямата зала, тя ми зашепна, че трябва да отида на сутрешните заседания в кулата на Искрен, ако държа да разбера какво става в замък Бъкип. За тази вечер и нощ да следвам указанията на Сенч, а ако имам някакви съмнения, да я потърся с Умението за насока. Успях да прикрия насмешката си на диктаторския ѝ тон, докато гледах как Ридъл съумява да овладее нервността си.