Голямата зала беше преустроена за повода. Високата маса си беше там, на подиума си, така че всички да могат да наблюдават вечерящите крал и кралица. Втори, по-нисък подиум беше издигнат пред него за избрани фаворити и за присъстващите херцози и херцогини. Стори ми се успокоително, тъй като можеше да послужи като един вид преграда срещу убиец, направил опит да ме премахне. В центъра на залата имаше трети подиум, украсен с борови клонки и зеленика, сякаш едва сега започвахме да празнуваме Зимния празник. Славея се бе настанила там, пред арфата си, в най-екстравагантното облекло на менестрел, каквото бях виждал. Когато влязохме, засвири низ от акорди, свързани с игриви ноти. Продължи да свири, докато сядахме, като леко смекчаваше силата, когато един паж обявяваше всеки от нас, докато заемахме местата си на подиума. Аз бях представен след Копривка и преди Ридъл, тъй че вълната мърморене около името ми приглуши всяко изумление, което можеше да е имало, щом чуха, че го назовават не само като оземлен благородник, но и като женен за лейди Копривка.
Храната бе поднесена бързо. Сигурен съм, че беше чудесна, макар че едва го забелязах. Ядях малко и пиех още по-малко, и оглеждах наоколо с ококорени очи все едно никога досега не бях виждал Голямата зала. И наистина, не я бях виждал от тази гледна точка. След като разчистиха блюдата и виното и поднесоха бренди, Славея засвири по-настойчиво и скоро поде второто си издание на снощната песен. Забелязах, че я е попроменила, и се зачудих дали е работа на Сенч, или на Кетрикен. Тази нощ имаше споменаване на шута на крал Умен и как той помогнал на Кетрикен да се спаси, и я придружил в полета ѝ до дома на баща ѝ. На Шута бе признато, че ме е спасил, когато съм бил ранен, и ме е върнал на страната на Кетрикен. И дори как ми е помогнал да събудя каменните дракони, вдигнали се на помощ на Искрен. Зарадвах се, като чух, че му се отдава дължимото пред такава внушителна компания, и съжалих, че не е тук, за да го чуе лично.
Още повече се изумих накрая, когато, докато финалните ноти почти заглъхваха в шепот, Славея изведнъж зае поза на благоговейна почит. От другия край на залата влезе лейди Розмарин, понесла отрупано със скъпоценни камъни ковчеже. Докато се приближаваше, Славея запя за уважението на Искрен към мен и как ми е оставил последен знак за това, за да ми бъде поднесен, ако изобщо се върна някой ден в замък Бъкип. Отгатнах какво има в ковчежето още преди лейди Розмарин да го поднесе на краля и кралицата. Предан го отвори и извади от него стоманената корона. Беше излъскана и блестеше. С треперещи ръце той извади и свитъка на баща си. Бях сигурен, че изобщо не го е виждал, нито чел преди, защото гласът му трепереше, докато четеше словата на Искрен. После двамата с кралицата застанаха в центъра на залата, близо до Славея, и докато тя свиреше, Предан ми нареди да изляза напред и да коленича пред него и сложи короната на главата ми.
— Принц Фицрицарин Пророка, син на претендент Рицарин Пророка — назова ме той публично.
Така бях коронован два пъти този ден.
След това ме подкани да стана и ме прегърна. Надигна се одобрителен рев и за миг лица и звуци сякаш избледняха.
— Не припадай! — подкани ме тихо моят крал и си поех дълбоко дъх, за да не припадна наистина. Върнах се с тях на високия подиум, короната беше студена и тежка на челото ми.
Последва дълга вечер. Масите бяха разчистени и изнесени. Гвардията на Кетрикен бе строена в почетна стража около мен, докато обявяваха всяко херцогство и приканваха благородниците му да ме поздравят. Най-тежко ми беше да погледна в очите лейди Бързина, но тя бе казала думите си предната вечер, тъй че само хвана ръцете ми и ми пожела всичко най-добро, докато съпругът ѝ ме удостои със скован поклон.
Херцогът и херцогинята на Тилт представляваха друго затруднение, тъй като придружаваха дъщеря си, жизнено момиче на около седемнайсет, което представиха като лейди Почтена, „непоискана“ все още. Казаха ми, че обича да язди и да ловува със соколи, след което моментално поднесоха поканата си да изляза на другия ден с тях на зимен лов. Момичето ме гледаше с такова откровено и несъмнено одобрение, че едва успях да отвърна, че вече имам уговорен ангажимент и за съжаление не ми е възможно да изляза с тях. Херцогинята моментално вметна, че може би ще съм свободен на следващия ден. Бях ужасно благодарен, когато Копривка се намеси, като каза, че не ме е виждала от доста време и се надява да ангажира повечето ми дни през следващия месец.