— Практиката може да подобри и двете — отвърна Сенч. — Все едно, пратих го във Върбов лес с писма и подаръци за Фицбдителен и Пчеличка, и тъй нататък. И той, изглежда, се опитва да ми каже, че е стигнал във Върбов лес, но не може да намери Пчеличка. А Фицбдителен е ранен. Или изгорял. Не мога да схвана какво точно се опитва да ми предаде. Ако благоволиш да се пресегнеш до него?
— Не може да намери Пчеличка? — възкликнах.
Копривка ми поклати глава, присвила устни неодобрително.
— Не се тревожи. Силдуел е неорганизиран и зле възпитан. И вероятно пиян. Има много причини, поради които реших да прекъсна обучението му в Умение. Да не изпадаме в паника.
Поех си дъх. Сенч се мръщеше. Бяха го хванали да привлича зад гърба на Копривка бивш чирак за свой личен и вещ в Умението вестоносец. Зачудих се дали не е замислял нещо повече от това. Беше споменал Лант, но не бе казал нищо за Шън. Тя по-голяма тайна ли беше, отколкото бях подозирал?
Копривка седна на дивана.
— Хайде да го разрешим бързо и всички да се успокоим. Предан, ще се включиш ли? Фиц?
Въпреки че включването със сила в Умението не изисква физическа близост, насядахме до Копривка. Сенч застана зад нея. Когато се настаних и отворих Умението си за тяхното, усещането бе все едно нагазваш в река. Не. Все едно че си поток, който се слива с река. Заедно потекохме на бързей към вестоносеца.
Не знаех нищо за Силдуел, тъй че оставих на другите да водят. Пресегнахме се, усетих свързването и след това то отпадна и избледня. Никога не бях усещал такова нещо в Умението. Постарах се да не позволя на изумлението да ме разсее. Копривка ни събра все едно че плетеше въже и отново се пресегнахме.
Майсторке на Умението! Силдуел изглеждаше толкова стъписан, колкото и облекчен. Не мога да… И изчезна, като глас, пометен от вятър или когато зърнеш някого в снежна виелица. Мъгла… пожар в конюшнята… никой не знае за… чужди хора.
Пожар в конюшните ми? Страхът подскочи в мен, но го потиснах безмилостно. Обърнах се към Сенч. Очите му се бяха разширили от страх. Пресегнах се зад Копривка, хванах ръката му и я стиснах. Изпратих му мисъл. Не разсейвай другите. Първо откриваме истината. Усетих съгласието му, но страхът му не намаля. Опитах се да оградя със стена своя. Копривка овладяваше Силдуел. Усетих как посегна и се помъчи да го върне в себе си.
Чирак Силдуел. Съсредоточи се. Избери една мисъл, която да предадеш. Успокой се. Оформи мисълта в ума си. Задръж я. Шлифовай я. Така. Бавно. Протегни мисълта към мен.
Толкова спокойно и подредено. Докато даваше указания на Силдуел, усетих как укрепва съзнанието му за себе си като плътна и отделна цялост от течението на Умение, по което се носехме всички. Изведнъж ми заговори на глас:
— Тате. Успокой се. Трябва ми силата ти точно сега. Лорд Сенч. Сега не е време за тази паника. — После усетих как ни остави и отново се съсредоточи върху младежа. Помъчих се да ѝ помогна, докато го загръщаше в увереност. И… Сега, подкани го тя.
Никаква лейди Пчеличка няма тук. Няколко души са умрели при пожар. Всички са странни. След това сякаш потече нещо друго и се надигна на вълна срещу нас, и мислите му бяха пометени. Всичко беше мъгла, все едно се носехме по сиво море в сива мъгла, в непрестанен проливен сив дъжд. Плашещо… Тази мисъл се вряза по-силна от другите и след това нямаше нищо. Никакво усещане за никого, никъде в потока на Умението.
Ръката на Сенч стисна моята още по-силно. В този физически допир надигащите ни се страхове се сляха в едно. Можех да чуя разтреперания му дъх.
По-късно. Сега отдъхни. Копривка изстреля мисълта към Силдуел със свирепа сила като стрела, но беше стрела, отпратена към цел, която никой не можеше да види.
Внезапно се озовахме отново седнали на дивана в уютния салон на Бъкип. Скочих на крака.
— Тръгвам веднага.
— Да. — Сенч стисна гърба на дивана с двете си ръце.
— Какво беше това? — попита Предан. Едва го чух. Страхът се надигаше в мен като студена вода в порой. Нещо ужасно не беше наред във Върбов лес. Пожар в конюшните? Лант ранен? Пчеличка беше там, съвсем сама, ако Лант беше ранен. Толкова далече от мен.
— Аз тръгвам — повторих. Нямаше сила в гласа ми. Сенч кимна и се пресегна към мен.
— Може би дракон — каза тихо Копривка. — Знаем, че каменните дракони често изкривяваха памет и възприятие, когато летяха над битка.
— Объркването — потвърди Елиания. — Много от воините ни говореха за това. Битката загубена и свършила, а малцина имат нещо повече от откъслечни спомени за случилото се.